Кино, театър, ресторант надвиват унинието в началото на седмицата

Мнозина ще се учудят, че според изследвания най-стресиращият ден в седмицата се оказва вторник. Вече не е понеделник, но все пак по-голямата част от седмицата тепърва предстои. Краят ѝ е още далеч и денят изглежда безконечен. Защо?

Един от отговорите дава Рут Огдън, психолог от Ливърпулския университет “Джон Мурс”, изучаваща възприятията за хода на времето.

Според нея

причината да

падаме духом

във вторник

се крие в

отношението

към понеделника

“За повечето работещи хора първият работен ден от седмицата е най-натоварен – обяснява специалистката. – Тогава трябва да прегледате пощата, натрупана през уикенда, да завършите работата, която сте отложили в петък, да си направите план за седмицата, да обработите голям обем информация. В резултат понеделникът става дълъг и уморителен – след него ви се иска отново да си починете. А на другия ден първата ви мисъл при събуждане е: “Боже, нима е едва вторник”, обяснява Рут Огдън.

По нейни думи един от главните фактори при възприемането на времето са емоциите. В понеделник обикновено сме напрегнати и заети с куп задачи, натрупването им след почивните дни изисква допълнителна мобилизация на ресурси. А във вторник към умората от предишния ден се добавя и унинието, че седмицата едва започва.

С възрастта понасяме това по-леко, но не и на втория ден от неделята. Ако сравним дните с месеците, той е нещо като февруари. Декември и януари са натоварени – завършваме годината, подготвяме празници. Но очакването на Коледа, Нова година и почивните дни около тях повдига настроението и ни дава сили. През февруари те са неусетно отминали,

надделява

чувството

на умора и

безнадеждност

и усещането,

че не предстои

нищо хубаво

Така е и всеки вторник – струва ни се, че времето е спряло и той няма да свърши никога.

Д-р Огдън няма вълшебен лек за понасянето на този ден, но предлага един метод - осъзнаване.

“Практиката на осъзнаването е много полезна, защото намалява изкривяванията на представата за реално време, на които е способен мозъкът – обяснява психоложката. – Главното е да се отпуснете, да потърсите начини да намалите количеството на извършваните действия и да забавите дишането.

Премереният

темп на вдишване

и издишване

създава

впечатление,

че времето се

движи по-бързо,

отколкото е в действителност”.

Тази тактика дава резултат, но за съжаление, само в определени ситуации – например при стресови ситуации в службата или кратки неприятни медицински процедури. Тя не е приложима за дългия 8-часов работен ден.

По-голям ефект има друг неин съвет – промяна на подхода към вторника. Обикновено планираме развлеченията за края на седмицата. Но какво пречи да ги разпределим и през делничните дни? Така ще запълним угнетяващата празнота между безизходността на понеделника и проблясъците на надежда в четвъртък. Специалистката съветва да придадете смисъл на вторника, като планирате нещо приятно – кино, театър, ресторант, разходка в парка. От това той няма да стане по-кратък, но очакването за нещо хубаво ще го направи привлекателен и по-лесно поносим.