Последната му творба е открита след спиритичен сеанс от  красивата цигуларка Джели д'Араню 

Малко преди да бъде приет в лудница, Роберт Шуман твърдял, че ангели и демони шепнат в ухото му мелодии. Така създал “Призрачните вариации” - последната творба на композитора.

Тя остава в забвение за почти цял век, но през 1933 г. красива цигуларка я открива с помощ на свръхестествена сила, както сама твърди. След това от “Призрачни вариации” се възползват нацистите.

През 1937 г. Германия е зарадвана от новина лично от министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. Той казва, че в Националната библиотека в Берлин е открита неизпълнявана творба на великия Роберт Шуман.

Новината е щрих в пропагандата за превъзходството на арийската нация. Германците чакат премиерата на творбата, но не им е съобщено как е създадена и защо е скрита и отново разкрита. 

През 1854 г. състоянието на Шуман се влошава драстично. Вероятно заради напреднал сифилис, композиторът губи представа за реалността.

Съпругата му Клара Вик пише в дневника си как той ставал нощем и записвал мелодии, диктувани му от ангели и демони. На сутринта я умолявал да го прати в лудница, понеже бил опасен за нея. Тя обаче се борела за здравия му разум.

Битката е загубена, когато Шуман опитва да се самоубие, като се хвърля в ледените води на Рейн в края на февруари 1854 г. Спасен е от забелязал го рибар. Но макар и жив физически, умът му е безвъзвратно изключен. Вкаран е в заведение за душевно болни, където умира две години по-късно.

След смъртта му Клара Шуман преценява, че творбите, създадени при изблици на лудост, не бива да виждат бял свят. Макар и блестяща пианистка, тя се съветва с двамата най-близки приятели на съпруга си - Йоханес Брамс и цигуларя Йозеф Йоахим. След като гледат партитурите, двамата подкрепят нейното решение.

Йоахим е помолен да скрие композициите. Той ги слага в сейф в библиотеката на Прусия в Берлин. Диктуваните “от ангели и демони” ноти остават там до 1933 г. Намира ги праплеменницата на Йоахим - унгарската цигуларка Джели д'Араню. Тя една от най-популярните жени в Европа по това време. Нейната красота е вдъхновение за Бела Барток и Морис Равел.

Но тя е и много ексцентрична, което личи и от разказа й как е стигнала до прозрението къде е последната творба на Шуман - при сеанс на дъска за общуване с духове. Тогава тя и леля й - цигуларката Адила Факири, решили, че е тяхна мисия да намерят опуса на Шуман и първи да го изсвирят.