Чумата, наречена Черната смърт, помага да разпознаем своето бъдеще след коронавируса

Европа е патила от бедствия и преди да я връхлети чумата, наричана Черната смърт, пише американският изследовател Стив Левин в сайта "Медиум".  В началото на XIV в. настъпва истинска ледена епоха и валят продължителни и проливни дъждове. Те съсипват реколтите една след друга и обричат на глад десетки милиони крепостни селяни, обработващи земите на аристокрацията. Този обществен ред, наречен феодализъм, се е наложил от векове и се надзирава и покровителства от папата. Но идва чумата и изтребва половината население на континента.

Тя връхлита на вълни през втората половина на века и когато затихва, светът е тотално променен. Заплащането на селяните и занаятчиите се е удвоило и даже утроило, а знатният статут на благородниците е стъпкан и обезобразен. Църковният хомот над обществото се е прокъсал и цялата феодална система в Западна Европа тръгва към разпад. Това е повратна точка, която отваря пътя за Реформацията и за още по-големи облаги за работниците по време на индустриалната революция и след нея.

Вече 3 месеца, откак се е разразила пандемията с Ковид-19, политици и експерти повтарят, че тя е безпрецедентна. Ако все пак правят сравнения, те са с ТОРС и САРС - скорошни, но кратки избухвания на коронавируси. Мнозина се позовават и на грипната пандемия през 1918 г., отнела живота на 50 милиона души в целия свят (2% от населението на света тогава).

Но смъртността от чума вече 1000 години е ненадмината. Тази болест е изтребила много по-голям процент от човечеството от която и да е друга пандемична зараза. Но колкото по-категорично зловеща и мрачна е тя, толкова по-светли и омайни бъднини се отварят благодарение на нея, които траят чак до наши дни.

Сега най-голямата тревога около коронавируса е дали той, след като най-накрая бъде сразен, няма да остави незаличими белези. А ако остави, какви ще бъдат те. Дали вирусът ще промени драстично начина на живот, икономиката и политиката, както го направиха самолетните атентати в САЩ през 2001 г. и както са го правили пандемиите в миналото? Рано е още да се каже със сигурност, но вече се виждат много признаци на променена реалност по целия свят.

Чумата се разразява през 1347 г. Донасят я бълхи по черните плъхове в галера, доплавала в Сицилия от Крим. Оттам заразата се пренася от други кораби в Генуа, Венеция и Марсилия. О тях плъзва из цяла Европа. В Англия влиза през 1348 г., минава в Шотландия и оттам на следващата година стига до Скандинавия. Чумата обаче заварва Европа в бедствено положение. Точно както сега то отчасти се дължи на промяна в климата. Но тя не е глобално затопляне като сега, а силно застудяване. То е наречено Малък ледников период и в продължение на няколко века температурите се задържат ниски навсякъде по света. Това унищожава зърнените реколти и обрича милиони на гладна смърт. Именно гладът става детонатор на най-кръвопролитните антифеодални въстания. На всичкото отгоре Англия и Франция се впускат в 100-годишна война помежду си. И когато чумата идва, европейските общества вече агонизират и са пред разпад.

През 1352 г. Черната смърт си взема почивка, след като е покосила една трета от европейците. Но напастта не отминава. Връща се още 5 пъти и в края на XIV в. жертвите й вече са 40 милиона - половината от населението на Европа отпреди епидемията (80 милиона). Има и обширни области без жива душа.

Именно вълните на чумата са нейната най-коварна особеност. Човек си мисли, че му се е разминало най-лошото, но греши. Ето например Пистоя в областта Тоскана. Черната смърт беснее в града през 1339, 1347, 1348, 1352, 1357, 1389, 1393 и 1399 г. и населението му се свива от 40 000 на 14 000 души (65% спад), пише Дейвид Фишър в книгата "Голямата вълна". Но едва що прескочила в XV век, Пистоя отново попада под ударите на болестта през 1410, 1418, 1423, 1436 и 1457. Епидемични взривове има из цяла Европа, макар и по-нарядко, чак до края на XVII век, а в Близкия изток - до 1850 г.

Последица от Черната смърт, освен обезлюдяването, са и запустелите ниви. Пощадените от чумата зарязват посевите си, напускат селата и се пренасят в градовете. Привличат ги изградената крайречна и крайморска инфраструктура, както и празните къщи на заможни жертви на заразата, в които селяните се нанасят. Те започват да се хранят с техните сребърни прибори, а са присвоили и добитъка, инвентара и работилниците им, пише Барбара Тъкмън в книгата "Далечно огледало към катастрофалния XIV в".

Тези селяци изведнъж постигат висок жизнен стандарт и обществено положение, за което не са и мечтали. В свое изследване от 2007 г. Шевкет Памук от "Лондон скул ъв економикс" пише, че чумата изстрелва нагоре заплатите и подрежда сцената и декора за работническите брожения по време на индустриалната революция. В Англия и Франция например  свързаните с облеклото занаяти и текстилните манифактури си извоюват хем по-къс работен ден, хем двойно и тройно по-висок доход в сравнение с периода преди чумата. Феодалите и в двете страни прокарват закони, за да задържат селяните в своите владения, но те масово се пренебрегват в новата икономическа реалност. "В онези времена на дълговечно скрепени от бога социални норми това е равносилно на революция", пише Тъкмън.

Променя се и отношението към църквата. Непрестанните дъждове и гладът в началото на века разклащат всеобщата вяра в непогрешимостта на папата. А с чумата идва и краят на подчинението пред Светия престол. “Промените са токова големи, че Черната смърт се превръща във все още непризната орисница на модерния човек", пише Тъкмън.

В края на XIX и в началото на XX в. страните по света вече са много по-тясно обвързани и много по-взаимозависими откогато и да било. Обменът на стоки и на хора между държавите се разраства неимоверно много както по обем, така и по интензивност. Тази епоха приключва с двете световни войни, но в последните 30 години тя не само е съживена, но е и натъпкана със стероиди. И настъпва периодът на глобализацията, при която частите за всяко нещо пристигат откъде ли не, а сглобяването им става някъде си.

Сегашният разтърсван от Ковид-19 свят обаче залита назад и вече губи вяра в надеждността на тези дълги снабдителни вериги. Като че ли пак настъпва повратна точка към съдбоносни социални и икономически промени, които са отвъд хоризонта на очакванията ни. Едно обаче е сигурно и то е, че вирусът ще даде тласък на вече започнали процеси.

Икономиките на САЩ и Китай например започнаха да се раздалечават още преди пандемията заради подхванатата от Тръмп търговска война. Ако продължат, глобализацията ще се срине доста бързо. Срещу това има съпротива от страна на бизнеса и на интелектуалния елит. Те изтъкваха, че макар глобализацията да покоси множество производства и да закри грамаден брой работни места в Европа и Америка, тя измъкна милиарди хора от мизерията. Чрез нея се трупа все повече световно богатство. Ето защо е неморално и е безумие глобалната система да се разпадне заради бърникането из нея. То може да предизвика непреднамерени дисбаланси.

Следвирусна Америка вероятно ще зареже двойственото си отношение към глобализацията и това ще бъде в полза на собственото производство на своя територия. Тоест, световната икономика отново ще се разпадне на отделни парчета.

Но това изобщо не означава, че Китай след коронавируса ще започне да се смалява на ръст. Напротив, останалият свят ще погледне с по-добро око на порасналия Китай, убедил се в неговата пословична гъвкавост.  Най-вероятно Европа ще изостане да крета отзад, дълбоко възмутена от това, че САЩ тръгнаха да се оправят сами и я оставиха на сухо. Това е в зашеметяващ контраст с предишните световни кризи, при които Америка неизменно се е намесвала и в ролята на световен лидер я е измъквала.  Така че който и да наследи Тръмп в Белия дом, европейците вече няма да допуснат да се възобнови тази тяхна геополитическа уязвимост. 

Пред очите ни вирусът превръща Китай в "мека свръхсила" и това, изглежда, е моментът, в който Западът започва да се отмества от центъра на света.

Но колкото и да се ускорят промените заради вируса, те ще обхванат няколко поколения. Разпадът на Римската империя продължава два века, докато да настъпи феодализмът. А през това време се водят неспирни войни и има две чумни епидемии.

И от днешна гледна точка последните два века в световната история са белязани от драстична икономическа промяна. Хората престават сами да си отглеждат храни и да си изработват потреби за бита у дома, а се скупчват да работят заедно по фабрики и канцеларии. В Англия през първата половина на XIX век тъкачите чупят становете, а земеделците трошат вършачките, защото ги лишават от работа и препитание. Този бунт срещу автоматизацията е известен като лудитско движение и след като армията го смазва, водачите му са избесени, а другите са изселени в Австралия.

Коронавирусът рязко забърза и днешната вълна на автоматизацията. Роботизираните машини навлизат все по-бързо в ресторанти, фабрики, складове и завземат какви ли не дейности. Всичко това се прави вече не само за да се спестяват работни места, но и за да се намали рискът от зараза за работещите. И ето ти го и него - слединдустриалното общество! 

Паралелно обаче преживяваме и връщане към прединдустриалната епоха, тъй като големи сегменти от икономиката се установяват вкъщи. Както работниците, така и работодателите свикват да се работи от дома. Вече много се говори, че този нов феномен май ще остане за постоянно. Не се обсъжда обаче как това ще се отрази на градовете, превърнали се през вековете в гигантски мегаполиси от жилищни и офис сгради. Със сигурност тяхната привлекателност, а и стойност ще намалеят драстично. Трудно е да си въобразим повторение днес на чумните времена, когато бедняци от селята се нанасят в градовете. Но при всички случаи малко използваните и съвсем изпразнените офис сгради ще сменят своето предназначение.

Прибрани вкъщи, от нас се иска да се примирим с новите начини да бъдем наблюдвани. Вече има например софтуер, който позволява на фирмите да следят кой, кога и колко работи. Светът след коронавируса явно ще бъде дори още по-оруелски. За пръв път в историята властта упражнява повсеместен и всеобхватен надзор над всички хора, активно реагира и наказва нарушителите на обществения ред - в случая на санитарните разпоредби. Точно по същия начин хората след 11 септември 2001 г. трябваше да преглътнат камери по улиците да записват тяхното придвиждване. Сега всеки минувач знае, че го има на видеозапис. След ковид-19 няма да ни се струват необичайни, нито прекалени действия, навлизащи още по-дълбоко в интимната сфера като меренето на телесна температура от дистанция или пък на кръвното налягане.

Прочулият се напоследък автор Ювал Харири пише във в. "Файненшъл таймс", че задаващият се живот под постоянно наблюдение го плаши. Да, ние ще обуздаваме пандемиите, но заедно с това ще сме позволили на властта да научава твърде много неща за нас. В държави като Северна Корея например полицията ще можеда следи кой как приема речите на лидера Ким Чен Ун. Ха нещо си се възмутил, и с тебе е свършено, пише Харири. Какво би попречило на бъдещите лидери в западния свят да задълбаят в същата посока и на свой ред да следят как народът реагира на посланията им?

Революциите изсмукват човещината от хората и според много мислители сегашната промяна няма да е по-различна. В чумните времена из цяла Европа има кланета на евреи заради безпочвеното обвинение, че отравяли кладенците. Точно 1000 години преди това във връхлетяната от същата напаст Атина през IV в. пр. Хр. "хората с презрение пренебрегваха всичко - и свещеното, и скверното", пише античният историк Тукидид. Точно същото отбелязва и Чарлз Ман в своята книга от 1491 г. А Самюъл Пайпс, живял през XVII век, записва в дневника си по време на чумната епидемия в Лондон през 1665 г.:  “Чумата ни превърна в озверели кучета един към друг.”

Икономистът Ноел Джонсън от университета "Джордж Мейсън", съавтор на най-новото изследване на Черната смърт, изтъква, че сега изкупителни жертви при актовете на отвращение и погнуса са азиатските имигранти. Той прогнозира, че още докато вирусът вилнее, но и след като отмине, "ще има погроми над тях в диапазона от експулсиране до необуздано насилие и те ще бъдат явно или тайно подклаждани от властта". Съвсем близко до ума е, че тези гонения ще са по-масови в страните с богато наследство от яростен антисемитизъм и с прояви на силна неприязън към имигрантите.

В страните с по-слаби правителства и по-ограничени възможности на властите ще бъде дори още по-лошо. Но Джонсън не би се изненадал така да стане и в държавите в Западна Европа и Америка.

Разбира се, много неща ще се случат по-мирно и тихо. С разрастването на домашната икономика работещите на минимална заплата вече вдигат врява да им се изплащат болнични и натякват за компенсации. Това ще добие облика на ново работническо движение и то ще настоява да му бъдат възстановени отнетите в последните десетилетия придобивки. Вече има искания за по-високи заплати на медицинските сестри и санитарите, на персонала в старческите домове и на заетите в сферата на социалното подпомагане. При вилнеещ вирус всички те сега са от ключова важност за оцеляването на другите. Изведнъж стана безпощадно ясно, че достъпът до интензивни медицински грижи е въпрос на живот и смърт. Това ще даде тласък на големи законови промени в здравеопазването.

В чумавото време измененията засягат неща, изглеждали неизменни най-вече за хората, които дотогава са незначителни почти до невидимост. А всичко онова, което се възцарява изведнъж, се оказва толкова голямо, че изпълва целия хоризонт. Колкото повече се опитваме да си представим своето бъдеще, толкова повече сегашният исторически период прилича на тогавашния, завършва Стив Левин.