Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Това е болест, известна още като липоидна нефроза, гломерулонефрит с минимални промени, болест на Нил. Спада към идиопатичните нефрозни синдроми заедно с още две болести. Смята се, че се дължи на нарушение в клетъчния имунитет. Причините, които я отключват, не са установени.

Липоидната нефроза е по-честа при деца и е основна причина за нефрозния синдром до 5-годишна възраст. Момчетата боледуват два пъти по-често. Болестта се характеризира с масивна протеинурия (отделяне на белтък с урината) - повече от 3,5 г за денонощие. Отделят се нискомолекулярни белтъци (селективна протеинурия). Хематурията (кръв в урината) не е характерна и е налице само в 14-15% от болните. Кръвното налягане обикновено е нормално и рядко се покачва.

Функцията на бъбреците като правило се съхранява. В началото урината намалява. В утайката й се открива обилно количество цилиндри, двойно пречупващи мастни вещества, понякога еритроцити. Количеството на белтъка в кръвта е ниско. СУЕ (утайката) е много увеличена. Хемоглобинът и еритроцитите най-често са нормални. Има склонност към повишена сьсирваемост на кръвта. Най-важната особеност на заболяването е разгънатият нефрозен синдром без хипертония и без бъбречна недостатъчност (ако има такава, тя е преходна). Поради склонността към свръхсъсирваемост са възможни венозни тромбози, белодробни емболии, мозъчни и чревни съсиреци и др.

Кортикостероидите са основно средство за лечение. Ако те не доведат до трайна ремисия (възстановяване), се прилагат имуносупресори или венозно големи дози имуноглобулини. Прогнозата на излекуване е много добра.