Отговаря д-р Юлия Григорова, консултант на в. "24 часа" по гастроентерология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Ракът на ануса е 10 пъти по-рядък от рака на правото и дебелото черво, но е силно злокачествен. По-чест е при жени в зряла възраст - между 45 и 64 години. Според хистологията си бива дребноклетъчен и базоцелуларен - това е в зависимост от структурите, от които произхожда. Вторият расте по-бавно и се поддава на радикално лечение. Все още е спорен въпросът за предшестващото наличие на анални фисури и фистули за появата на рак. Често се бъркат клиничните симптоми между него и горепосочените, което налага щателно изследване с инвазни и инструментални методи.

Когато е на аналния ръб, се наблюдава ограничена язва върху твърда и неравна повърхност (може да наподоби анална фисура). Понякога има вид на карфиолоподобно образувание, а в началните стадии може да бъде като неболезнена подутина на аналния ръб. Оплакванията са нетипични и често имитират дългогодишни и хронично протичащи заболявания - хемороиди, запек, болест на Кроон с перианални усложнения и др. Често болните съобщават за чувство на препятствие при изхождане, сърбеж или изтичане на слуз. По-късно се явяват лъжливи позиви за дефекация или незадържане на фекалиите.

Диагнозата се поставя при анускопия. Поради болезненост на манипулацията често се налага предварителна местна анестезия. Интракавитарната ехография (в кухината на червото) и щателната палпация (опипване) може да определи степента на инфилтрация на процеса в дълбочина - към тъканите на малкия таз. По време на анускопията се взема биопсия за хистологично изследване.

Всяко увеличение на лимфните възли в региона налага пункция на лимфен възел и допълнително изследване на пикочния мехур, гениталиите, тазовите кости.

Лечението е хирургично. Прилага се и лъчетерапия.