Консумацията на паста скочи във времената на локдаун

Италианците ядат все повече спагети. През пандемията повече от когато и да било тяхната консумация нарасна неимоверно. И това е не само заради факта, че жителите на Ботуша са били затворени повечето време вкъщи и са си готвели паста.

Според експертите спагетите имат и друг плюс – повдигат духа и подобряват настроението, или все неща, безкрайно необходими през периодите на локдаун. Дали става въпрос за макарони, талиатели, или ригатони, няма значение, защото ефектът е все един и същ - те носят чувство на удовлетворение.

Според Италианския съюз за храните през последния период на локдаун през февруари италианците са минали от седмична консумация от 13,1 млн. на 14,5 млн. кг паста. И това е само последният от серията скокове в яденето на спагети. Още през 2020 г., когато започна пандемията, консумацията на паста е нараснала с 5,5%.

Анализирайки периодите на карантина през различните периоди на пандемията, експертите стигат до извода, че повечето италианци са борили скука и депресия с чинии макарони.

Над 50 млн.

пакета паста в

повече са купили

италианските

семейства

през миналата година в сравнение с предишната. Март и септември 2020 г., когато несигурността и мъката са били най-големи заради локдауна и червените зони в много области в Италия, са регистрирани и рекордите в потреблението на спагети.

Това според анализаторите показва, че пастата, повече от който и да било друг продукт, се е оказала любимата храна на италианеца, защото именно тя е топлила сърцето му в мрачните дни на локдауна.

Експертката по психология и хранене Стефания Карневале коментира пред римския всекидневник “Месаджеро”, че спагетите се смятат за една от храните, които помагат за облекчаване на негативните емоции, фрустрацията, напрежението, притесненията. Яденето на паста е идеален начин за убиване на скуката и е лек против чувството на самотност, защото в случая става дума за “емоционално” хранене.

Въглехидратите в спагетите произвеждат на мозъчно ниво химични вещества, подобни на ендогенните опиоиди. Какво значи това? Че когато дъвчим спагети ала карбонара например, се

активират

същите зони

в мозъка ни,

както и при

сексуален акт,

обяснява Карневале.

Тезата за макароните като антидепресант и утешител на мъката на италианците във времето на пандемия намира потвърждение и в друг факт. Той е свързан с консумацията на продукти от сорта на брашно и яйца – именно те са необходими за направата у дома на прясна паста. Тяхното потребление е нараснало съответно с 38 и 14,5 на сто. Много италианци убиваха времето през локдауна в приготвянето на талиатели.  Много италианци приготвяха сами паста вкъщи във времето на локдаун.

Много италианци приготвяха сами паста вкъщи във времето на локдаун.
 

Скок има обаче и в износа на паста. Ясно е, че и чужденците са усетили нейните качества не само като храна, а и като хапче против депресия в очакване на ваксината, като се има предвид, че експортът е нараснал с 16 на сто. Експертите по психология на храненето съветват обаче да не се тъпчем, а да се лекуваме с паста. Или с други думи,

да не

консумираме

огромни и

препълнени чинии

със спагети, което после ще доведе и до чувство за вина. Яденето на умерено количество, но вкусно и красиво приготвена паста е зареждане с положителни емоции.

Ето 5 неща, които сигурно не знаете за пастата:

1. От векове се спори

кой е открил

спагетите –

китайците или

сицилианците

Днес се смята, че те са били разпространени независимо и в двете географски зони. В Сицилия обаче навикът да се готви изсушено тесто бил внесен от арабите. Преди това съществувала древната римска традиция да се яде прясна паста лагана, наподобяваща днешната лазаня. Това било нещо като голяма кора тесто с маруля, ароматизирана с различни подправки, след което била пържена в зехтин.

2. През 1200-1300 г. в Генуа произвеждали огромни количества изсушена паста, докато в Неапол едва в края на 1500 г. тя става народно ястие. Продава се по сергии и се яде на улицата с ръце без нищо или пък със сирене. Едва през 1800 г. спагетите започват да се ядат с доматен сос и босилек. Неаполитанската пица “събира” доматен сос и моцарела чак в средата на XIX в.

3. Италианско-американската изследователка Джулия дела Кроче разказва, че направата на пастата била поверена на работници, които

месели тестото

с боси крака

под ритъма на

мандолина

Кралят на Неапол Фердинандо II (1830-1859) обаче решил, че би било по-добре да наеме инженер, който да измисли по-хигиенична система за правене на тесто.

4. Някои известни личности като например германския философ Артур Шопенхауер мислели, че пастата можела до доведе до психични заболявания, тъй като превръщала хората в твърде мързеливи и отпуснати.

5. Пастата е храната на изследователите и откривателите. Заради способността ѝ да се съхранява за дълго и отличните ѝ хранителни качества, които може да се запазват на големи разстояния, тя била основна храна на морските пътешественици.