- Проф. Червенков, какви са симптомите при хроничната венозна болест?

В ранните стадии на заболяването симптомите са болка, тежест и усещане за подуване, особено във вечерните часове на денонощието. Когато болестта напредне, хората вече виждат и признаците й, които се проявяват като малки паякообразни венички, а впоследствие и варици или така наречените разширени вени. Ако заболяването продължи да прогресира, се появява постоянен оток около глезените. След това вече и пигментацията на кожата се променя заради нарушената трофика, а най-тежката фаза е появата на венозни язви, които много трудно зарастват.

- Какъв процент от населението засяга хроничната венозна болест? По-често при жените ли се среща, каквото е масовото впечатление?

- Според различни големи международни проучвания между 40 и 60% от населението над 18 години е засегнато от хроничната венозна болест в някакъв стадий. И наистина се установява, че жените страдат два пъти по-често от мъжете. Те са по-засегнати особено заради хормоналния дисбаланс и физиологичните промени, които настъпват по време на бременността.

- Какви са стадиите на протичането на това заболяване?

- При първия стадий на заболяването хората обикновено в края на деня

чувстват краката си натежали,

уморени, изпитват болка и дискомфорт,

страдат и от нощни крампи,

но въпреки това често

подценяват симптомите

Когато вече се появят отоците на крайниците и промените по кожата, се смята, че болестта е в сериозно напреднал стадий. Ако в този момент не се предприемат действия за консултиране със специалист и започване на адекватно лечение, съществува риск от развитие на усложнения като тромбофлебити и възпаления на крайниците, както и на венозни язви.

Нелекуваната хронична венозна болест може да доведе до животозастрашаващи състояния като образуване на белодробен тромб или откъсване на съсирек и миграция в белия дроб - белодробен инфаркт. Това се случва в по-напредналите стадии на заболяването. Затова е важно хората да познават симптомите и още в началните стадии, когато заболяването може да се контролира и повлияе от подходяща терапия, да се обърнат към съдов специалист.

- По какъв начин може да се овладее хроничната венозна болест в началните стадии?

- В началните стадии до хирургия се прибягва изключително рядко. Съветваме нашите пациенти да променят режима си съгласно препоръките на специалиста. Необходимо е да започнат да се движат повече. Препоръчително е също да не се заседяват за повече от час на едно място, без да се раздвижват. Важно е също така пациентите да пият повече вода, да се хранят здравословно, за да не трупат излишни килограми. Съветваме ги да избягват да обличат тесни дрехи, а дамите да се откажат от високите токчета.

Като терапевтично средство

са особено подходящи

венотоничните медикаменти

на базата на биофлавоноиди

още от първите стадии,

когато хората имат само болка и

тежест и усещане за подуване

Те спомагат да се намали рискът от прогресия на заболяването.
Какви са модерните методи за лечение на това заболяване ?
В практиката на съдовите специалисти вече напълно се утвърдиха минимално инвазивните техники за лечение.

Пример за това са термални методи, които са златен стандарт в момента, които все по-активно се конкурират от навлизащите нетермални методи.

И при двата метода на лечение

подходът е проблемната вена

да не се отстранява,

а да се обработи, така че

през нея да не циркулира кръв

Модерни термални методи са лазерната аблация и радиофреквентната аблация. Чрез топлина те “дезактивират” вътрешната повърхност на вената и единствено с една последваща компресия вената остава запушена, нефункционираща и несъздаваща проблеми. И това се постига, без да бъде отстранявана.
При нетермалните способи се въвежда медикамент, който да затвори увредената и разширена вена, така че тя да не се пълни повече с кръв.
Все по-популярни и ползвани в практиката стават и нови хибридни методи на лечение, които съчетават изброените техники с минимални разрези на кожата, които са в размер на милиметри. Тези процедури се наричат минифрабектомии. Благодарение на тях чрез въвеждане на лекарствен продукт дори сравнително голяма вена може да се свие и да се извади през много малък отвор, като по този начин успяваме да намалим травмата на тъканите и козметичните поражения за пациента.

- Има ли пряка връзка между хроничната венозна болест и хемороидите?

- Да, двете патологии имат общ произход. И при двете състояния, поради повишено съдово налягане и слабост на венозната стена, се получава специфично възпаление на вените, при което те се деформират и това води до познатите последствия и сериозен дискомфорт за пациентите.

Някои нови големи международни проучвания показват, че около 40% от пациентите с хемороиди съобщават и за проблеми с вените на краката.

- Много хора отложиха прегледа си при лекар заради пандемията от Ковид-19. Какъв съвет бихте им дали и колко дълго може да бъде отлагана консултацията със специалист?

- Съветът ми към всеки един пациент е да не отлагат консултациите си, както тези при поява на оплаквания, така и контролните прегледи или профилактичните посещения при лекар или специалист. Провеждането на регулярни и необходими посещения при специалиста, личния или проследяващия състоянието лекар е само в интерес на пациента, разбира се, със спазване на необходимите лични предпазни мерки от страна на пациента и придружителите му.

CV

Проф. д-р Васил Червенков, дм, е началник на Клиника по съдова хирургия в Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда.
Завършил е медицина през 1987 г. в МУ – София. Веднага след това започва работа по разпределение за 1 година в хирургично отделение в Силистра. От 1988 г. е асистент в УНБАЛ „Св. Екатерина” в клиниката по „Съдова хирургия”. През 1992 г. покрива изисквания за клиничен достъп в Съединените щати и е сертифициран от ECFMG. Година по-късно покрива критериите на FLEX. След присъждане на специалност по „Обща хирургия” в България продължава клинична специализация по „Кардиоторакална и съдова хирургия” в Carolinas Medical Center, Charlotte, NC под ръководството на проф. Франсис Робичек от 07.1995 – 06.1998 г. През 1999 г. му е присъдена специалност по „Съдова хирургия”, след което 2001 – 2002 г. специализира „Ендоваскуларно лечение на периферни съдови заболявания” в същия център в САЩ.
След завръщането си в България защитава дисертационен труд в областта на хирургичното лечение на запушванията на подбедрените артерии и му е присъдена научно-образователната степен „Доктор по медицина”. Има редица пулбикации в българския и чуждестранния печат, както и участия в международни медицински форуми. Редовен член е на Европейското дружество по Съдова и ендоваскуларна хирургия.

Преди постъпването си в Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда е главен асистент в клиника по „Съдова хирургия” в УНБАЛ „Св. Екатерина”.

Проф. д-р Васил Червенков е председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология и съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия в периода 2014 - 2018, а в момента е член на УС на научното дружество.