Ако към това се добави и задоволство от живота, който имате, опасността намалява наполовина

Какво мислите?

Този познат въпрос от екрана на телефона, който социалните мрежи ни задават всеки ден, всъщност е софтуерният код, който управлява собствената ни биология. Ако отговорът ви днес е усещане за безизходица или фокус върху несправедливостите на деня, вие изпращате към сърцето си скрит сигнал за тревога, който го кара да работи под напрежение, а мозъкът ви започва да се свива под токсичното влияние на кортизола. А ако отговорът е реалистичен оптимизъм и очакване, че утрешният ден носи решения, сценарият се променя коренно. Какво става? Артериите се отпускат, възпалителните процеси утихват, а невронните мрежи активират щит срещу стареенето. Оказва се, че мислите, които “публикуваме” в собственото си съзнание, определят физическото състояние на двата ни най-важни органа.

В продължение на векове идеята, че позитивното мислене може да удължи живота, се възприемаше по-скоро като философски съвет. Днес обаче кардиологията и неврологията разполагат с неоспорими доказателства: начинът, по който възприемаме света, е реален биологичен фактор Представата, че оптимизмът е изолирано състояние на духа, е окончателно отречена. Става дума за феномен с потенциал да променя химията в тялото.

Позитивно настроените хора имат 35% по-нисък риск от сърдечносъдови събития, включително инфаркти, инсулти и смърт от други сърдечносъдови заболявания в сравнение с най-песимистично настроените участници в проучване, публикувано в Journal of the American Medical Association.

А ако към критериите се добави и личната преценка за удовлетвореност от водения от човека живот, при доволните се наблюдава 56% по-нисък риск от инфаркт, 45% по-нисък риск от инсулт и 51% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност. Данните за тези изключително хубави новини са от обединени анализи на множество отделни изследвания на платформата на американските кардиолози - American Heart Association.

Как нещо толкова абстрактно като мисълта се превръща във физическа защита за кръвоносните съдове? Отговорът се крие в реакцията на тялото към хроничния стрес.

При хората с преобладаващо негативни нагласи нервната система функционира в режим на постоянна, макар и слаба, тревожност. Това води до непрекъснато отделяне на стресови хормони като кортизол и адреналин. В дългосрочен план те повишават кръвното налягане и предизвикват микроувреждания по вътрешния слой на артериите. Оптимистите реагират различно. При тях нивата на хормоните на стреса се нормализират много по-бързо след лоша случка. 

В допълнение изследванията показват, че позитивните емоции са свързани с по-ниски нива на възпалителни маркери в кръвта като С-реактивния протеин. Тъй като хроничното възпаление е в основата на атеросклерозата - натрупването на плаки в съдовете, неговото потискане директно предпазва от инфаркт и инсулт.

Към това се добавя и поведенческият фактор. Човек, който вярва в доброто развитие на нещата, е статистически по-склонен да се грижи за себе си - да избира качествена храна, да се движи и да спазва медицински препоръки, тъй като вижда смисъл в усилията си.

Връзката между нагласата и неврологичното здраве е още по-интригуваща. Дълго време се смяташе, че когнитивният спад и деменцията са неизбежно следствие от стареенето или чиста генетика. Проучвания на Йейлския университет преобръщат тази представа. Изследователският екип установява, че хората, които нямат страх от остаряването, живеят със 7,5 г. по-дълго от тези, които очакват от натрупването на годините изпадане в безпомощност. Нещо повече: при изследване на хора, които носят генетичния вариант за болестта на Алцхаймер, позитивната нагласа намалява риска от развитие на заболяването с близо 50%.

Как се обяснява това на невробиологично ниво? Хроничният стрес и песимизмът буквално свиват мозъка в зоната, отговорна за спомените и ученето. Позитивните емоции, напротив, стимулират производството на неврологични посредници като допамин и серотонин, както и на важни невротрофични фактори. Тези протеини подпомагат оцеляването на съществуващите неврони и стимулират изграждането на нови връзки между тях. Това поддържа така наречения когнитивен резерв на мозъка, позволявайки му да компенсира структурните промени, свързани с възрастта.

И това е само част от пъзела. Мащабно проучвания в други медицински области показват, че оптимизмът укрепва имунната система, намалява смъртността от рак, ускорява възстановяването след операции и увеличава общата продължителност на живота с 15 на сто.

Важно е да се уточни, че науката не говори за позитивност с уклон към фантазиране или за пренебрегване на реалните проблеми. Истинският, здравословен оптимизъм не означава отричане трудностите, а вярата, че имаме ресурсите да се справим с тях и че лошите ситуации са временни.