Днес, когато целият свят говори за коронавируса, никой не уточнява какъв вид е той, пише руското електронно издание "Аргументи и факти".

Разбира се, че този, който причинява болестта COVID-19 - SARS-COV-2, е единствен. Но коронавирусите са голямо семейство, което раболява и хора, и животни. Няколко от тях циркулират годишно през есенно-зимния период и около 25% от сезонните настинки са причинени тъкмо от тях. Защо тогава се оказахме толкова безпомощни пред новия?

SARS-COV-2 създаде толкова много проблеми, защото е нова версия на "короната", която човек още не бе срещнал. Освен това различните коронавируси имат подобни фрагменти. SARS-COV-2 е почти брат на вируса SARS-COV, който през 2002-2003 г. предизвика огнище на тежък остър респираторен синдром (SARS). 80% от генната секвенция на "братята" е идентична.

SARS-COV-2 обаче не е толкова сходен с другите коронавируси, но има идентични фрагменти. Следователно човек, който поне веднъж е бил болен от настинка (а повечето хора са ги имали десетина пъти), има и антитела, които реагират на новия коронавирус.

Дали тези антитела помагат срещу сегашната инфекция, тоест дали настинките дават кръстосан имунитет срещу „короната“, остава неясно.

Екип от учени от Китай, САЩ и Хонконг проведе опити с клетъчна култура, които показаха, че инфекцията с един коронавирус причинява синтез на кръстосано активни антитела, които могат да се свържат с друг коронавирус. Отговорът им на инфекция с втория коронавирус обаче е много слаб и те не успяват да го неутрализират. Затова наричат тези антитела "студени". Опити с мишки потвърждават това.

Най-вероятно тези „студени“ антитела няма да осигурят дори по-лек ход на COVID-19. Така става ясно, че тежестта му при всеки индивид се определя не от броя на претърпените настинки, а от състоянието на имунитета и вирусното натоварване (брой вируси, влезли в тялото).

Масовото тестване показва и друго: някои хора, които не са имали COVID -19, имат специфични антитела (имунитет) към новия вирус. "Най-вероятно заразата им е ибал в безсимптомна форма (такива хора са 30-40% от всички) или по някаква причина имунната им система е готова да се срещне с нов патоген", казва епидемиологът Константин Шидловски от групата компании Invitro. Тестването на повече от 100 000 души показва, че 11% от хората, преминали теста за антитела от клас G (IgG) към SARS-COV-2, вече са се срещнали с патогена и са развили имунен отговор, добави той.

По думите му от сега до края на века основната интрига е колко ще притежават такъв имунитет. "Днес е невъзможно да се твърди с пълна увереност, че наличието на титри на защитни антитела гарантира 100% защита. Изследването на имунитета на населението току-що започна. Засега учените търсят отговори на въпросите кой титър на антителата осигурява защита и колко дълго остават те в тялото.“

„Периодът на защитата е открит въпрос“, казва Андрей Васин, директор на Института по биомедицински системи и биотехнологии на Петербургския университет. Съобщенията за повторни инфекции не са потвърдени и са свързани с диагностични грешки. Вирусът мутира, така че е възможно повторно заразяване. Но в сравнение с грипа скоростта на заместване в генома на коронавируса е по-ниска."

Въпреки това може да се наложи не една ваксина срещу коронавирус, а няколко от различни щамове, както е при грипа. Повечето учени са съгласни, че коронавирусът е дошъл отдавна. Според тях най-вероятно той ще стане причинител на обичайно сезонно заболяване, подобно на други коронавируси, макар да е трудно да се вярва на това точно сега.