"В Ню Йорк кризата започна много бързо. Болниците се напълниха за кратко и много отделения бяха превърнати в реанимации. Струпвахме респиратори и апаратура. Изучавахме вируса в движение. Опитахме да отделим тези с КОВИД-19 в спешното отделение, но не успяхме, разказва пред Дойче веле д-р Александър Латев, който живее в САЩ от 14-годишен.

Той има специалност "Спешна и интензивна медицина". В пика на епидемията дава дежурства в реанимациите на две болници.

"Лекувахме ги на едно място, разделени само с паравани. Трябваше да интубираме бързо всеки, който не може да диша, защото, ако го оставим на кислородна маска, може да зарази останалите."

Работата с критично болни не го плашела. Неведнъж е спасявал простреляни, отровени, жертви на катастрофи. Но лечението на COVID-19 било голямо предизвикателство за него и колегите му заради многото болни, които "идваха буквално един след друг и в много тежко състояние". Както и заради липсата на ресурс - от маски до медици.

"При критичен пациент натискаш паник бутона, за да се съберат колеги и да помогнат. Но сега те не идваха, защото спасяваха другиго. Оставаш сам. Имаше дни, в които пациенти бяха разхвърляни из залата, закачени за респиратори, а ние тичахме между тях със защитните облекла и се опитвахме да ги спасим."

Един лекар се грижел за над 40 пациенти на контролно дишане. А това е непосилно, защото на всеки 4 часа се следят показателите на апаратите за дишане, а те се променят дори на всеки час.

"Лечението е индивидуално за всеки от тези 40 интубирани. Нямаш време и вода да пиеш, защото смяната на облеклото отнема много време. И така, докато обиколиш всички, идва ред на този, от когото си почнал. На помощ идваха и колеги, които не са реаниматори. Учеха се на момента. Въпреки това не смогвахме да поемем всички. И много скоро се появиха хладилните камиони за починалите."

На д-р Латев му се е налагало да "сглобява" респиратори, когато те не достигали. "Режеш и лепиш, за да сглобиш апарат. Но колкото и грозно да звучи, като погледнеш един пациент, бързо можеш да прецениш какви са шансовете му да оживее и така вземаш решение кого да интубираш. Друг вид е триажът по протокола, който определя на кого да дадеш лекарство. Тежко е да избираш по протокол кой да получи шанс. Но се налага, защото някои лекарства са много скъпи и не достигат. Как обаче се избира между двама 30-годишни?"

Да видиш оздравял пациент е празник, казва д-р Латев: "Тази радост е обяснима, защото ги лекуваме седмици и се привързваме към тях. Когато изписваме или екстубираме, се пуска песента "Ню Йорк, Ню Йорк". Така всички узнават, че някъде в реанимациите на 15-етажната сграда има оздравял. Контрастът с хладилния камион е много голям."

Според д-р Латев, кризата в Ню Йорк затихва, защото много хора вече са преболедували, а дистанцията и маските дават резултат. "Но не бива и за миг да забравяме, че не знаем нищо за вируса. Лекарствата не помагат много. Освен едно, което скъсява лечението, но не влияе на смъртността. От медицинска гледна точка това означава, че вирусът остава нелечим."

За заразата в България д-р Латев смята, че страни без много заболели при първата вълна ще бъдат ударени от втора. "Тя всъщност ще е първата за тях и затова мерките трябва да се спазват. Никак не съм сигурен, че здравната система в България ще се справи с това, което връхлетя нас, защото само няколко болници в страната имат необходимото за битката срещу COVID-19", казва медикът.