• Ракът не засяга само тялото. Той променя начина, по който мислите и чувствате. Знам това лично и че пътят през лечението изисква повече от терапия, казва принцесата на Уелс
  • Проучване е установило, че сред упражненията, които могат да помогнат при онкологични заболявания, ходенето е с най-голяма тежест

Откакто Кейт Мидълтън съобщи, че е успяла да пребори онкологичното си заболяване, всяка нейна стъпка се следи под лупа. И това не се дължи единствено на факта, че тя е една от най-разпознаваемите и симпатични публични личности в света.

Големият интерес към нея произтича и от начина, по който тя се справя с коварната болест. Съпругата на британския престолонаследник принц Уилям реши да не крие диагнозата си, а да говори открито през какво минава. По този начин тя не само вдъхва кураж на хиляди хора в нейното положение, но и насърчава много други да отидат да се прегледат. А както се знае, ранното откриване на рак е изключително важно за ефективното лечение.

Кейт, изглежда, е готова да отиде и още по-далеч. Наскоро тя участва в предизвикателство, показващо, че е в много добра физическа форма само 2 г. след като бе диагностицирана с рак. В рамките на денонощие принцесата на Уелс

изкачи трите най-високи върха на Англия, Шотландия и Уелс

Това е невероятно изпитание, което се прави с благотворителна цел. Участващите в него трябва да извървят 37 километра по пресечен терен и да изминат 744 километра с кола между трите места за катерене.

Предизвикателството “Трите върха” изисква доста бързо ходене, за да бъде изпълнено за 24 часа. 44-годишната Кейт го е направила заедно с брат си Джеймс, като е разчитала на своя екип само за шофирането между върховете. Чак на финала са я чакали трите ѝ деца, нейният съпруг и родителите.

“Много хора ме попитаха защо правя това и отчасти причината е лична. Изключително благодарна съм, че съм тук и че съм достатъчно силна, за да вървя по тези планини. Но още по-важно е да дам нещо в замяна и да призная невероятната работа, която се върши в цялата страна”, обясни принцесата на Уелс. Тя призна, че иска да повиши и осведомеността за дълбокото въздействие на сериозните заболявания и за значението на холистичното здравеопазване в борбата с тях. През последните години то става все по-популярно средство за допълване на клиничните терапии за рак. Причината е, че подкрепя способността на пациентите да поддържат своето благополучие, устойчивост и качество на живот по време на голямото изпитание.

“Ракът не засяга само тялото. Той променя начина, по който мислите и чувствате. Дълбоко засяга всеки аспект от живота. Знам това лично и че пътят през и отвъд лечението изисква повече от медицина”, посочва Кейт.

Холистичният подход в борбата с рака, известен още като интегративна онкология, съчетава конвенционални терапии като операция и химиотерапия с методи за подкрепа на ума и тялото. Целта е да се намалят страничните ефекти, да се подобри качеството на живот и да се подпомогне общото здраве. Някои пациенти прибягват до специални диети, билки, акупунктура или психотерапия. Най-често обаче се насочват към повишаване на физическата активност, тъй като съществуват редица проучвания, които показват, че тя има ключова роля в превенцията и възстановяването от рак. Те са показали, че редовните упражнения могат не само да намалят риска от онкологично заболяване, но да помогнат на страдащите от такова да останат силни по време на лечението си.

Това обаче не означава, че трябва веднага да се запишете на фитнес, ако бъдете диагностицирани с такова. Експерти предупреждават, че

пациентите е добре да извършват леки до средно интензивни упражнения

като например редовни, бързи разходки, но това да бъде съгласувано с лекуващия ги лекар, тъй като състоянието на някои може да не позволява дори такива. Още повече че целта на холистичния подход е да допълва основното лечение, а не да му пречи чрез прекалено изтощаване на тялото.

Обширно проучване на Американското дружество за борба с рака е установило, че сред упражненията, които са в състояние да помогнат, ходенето е с най-голяма тежест. В него са участвали 140 000 души, като повечето от тях са били на пенсионна възраст и не са се занимавали основно със спорт. Те предимно са се разхождали по време на лечението си. Проведените тестове са показали, че смъртността от рак е била по-ниска при тези, които редовно са го правили, в сравнение с тези, които са прекарвали дните си на легло.

“Разходката със средно до бързо темпо може да осигури на хората огромна полза за здравето. Тя е безплатна, лесна и може да се прави навсякъде”, казва доктор Алпа Пател от изследователския екип. Това е така, защото ходенето намалява стреса, тревожността и депресията, които често се появяват при онкологични заболявания. Може да звучи нелогично, но то е и лекарство срещу умора, също често срещан страничен ефект от лечението на рак.

“Понякога наистина трябва да се напънете. Погледнете го по следния начин: Някои неща, върху които имате известен контрол, могат да намалят симптомите и физическата активност е едно от тях”, обяснява доктор Антъни Пере, който също се е борил с тежка диагноза. Той е категоричен, че физическата активност му е помогнала да преодолее изключителната умора по време на лечението си. Първоночално му е било тежко да прави упражнения, но с всяко следващо усилие е ставало по-добре. Затова препоръката му е да се започне бавно и постепенно да се увеличава времето и физическото натоварване. Също така да се носят удобни обувки,

тялото да е хидратирано и сито,

за да не бъде поставено в режим на оцеляване.

Експерти съветват да се прави поне 30-минутно ходене всеки ден, като изпитващите затруднение могат да разделят времето на по-малки интервали. Например да се разхождат по 10 минути сутрин, обед и вечер. “Ходенето е перфектно упражнение за ускоряване на сърдечната честота, изгаряне на калории и засилване на имунната система. От него има много ползи и е лесно за повечето пациенти”, казва Кърк Бауърс, физиотерапевт в център за онкологично болни в Атланта.