Докато Европа е в изолация, за да спре коронавирусната пандемия, Минск живее нормално. Беларус не предвижда обща карантина въпреки тревогата сред населението.

Авторитарната бивша съветска република, сгушена между Евросъюза и Русия, е изключението на Европа заради футбола, който се играе пред публика, трафика, препълнените автобуси и метро, отворените заведения.

Едва неколцината минувачи по улиците на Минск издават, че страната е засегната от пандемията с 1486 заразени и 16 умрели по официални данни към 10 април.

"Това е ужасно, просто ужасно. Всеки ден гледаме новините и сме шокирани. У нас още няма изолация. В понеделник децата се връщат в училище и ще живеем в страх", казва пред АФП Анжела, 45-годишна неработеща майка.

"В целия квартал има само една аптека със стотина маски, а ръкавици няма. Ако се наложи да идем на лекар, той ни връща, ако сме без маски. Какво да правим?", добавя Елена, 47-годишна безработна.

Най-очебийният символ на този почти нормален живот в страната с 9,5-милионно население са футболното първенство и националната купа - единствените в Европа, които продължават.

В сряда имаше полуфиналите за купата - пред погледите на стотици и стотици зрители. За уикенда бяха предвидени още пет-шест срещи.

Президентът Александър Лукашенко, който управлява страната от 1994 г., от самото начало на кризата е непоколебим - отказва да наложи мерки за изолация. Дори разкритикува "психозата" и заяви, че "паниката" е по-опасна от самия вирус.

В един от обичайните си изблици той прикани своите сънародници да продължат работа, да излязат по нивите и да си карат тракторите (масово произвеждани в страната), защото "тракторът лекува всички".

"Какво ще плюскаме, а?"

По телевизията във вторник Лукашенко избухна отново и провъзгласи, че най-важно е да се поддържа крехката икономика на страната, твърде зависима впрочем от Русия.

"Навсякъде се говори за изолация, за комендантски час. Това е най-простото решение. Можем да го направим още днес, ама какво ще плюскаме, а?", запита той на правителствено заседание.

От две седмици атмосферата в Минск се мени, държавните телевизии започнаха да споменават пандемията в новините си. Повтарят обаче, че общата изолация не е решение.

На столичаните над 65-годишна възраст се препоръчва да не излизат, а много фирми са минали на дистанционна работа. Но баровете, кафетата и магазините са отворени, няма и ограничения за клиентите.

Властите оправдават мекия характер на мерките със строгата изолация на всички болни. Настояват, че е достатъчно да се тестват съмнителните и контактните. Но признават, че не могат да правят повече от 3500-4000 теста дневно.

Зам.-министърът на здравеопазването Елена Богдан увери, че всички носители на вируса, дори безсимптомните, са изолирани в болници. Всички, общували с тях, са под карантина. Много строг е и контролът по границите.

Сурово потискана, беларуската опозиция заклеймява политиката на управляващите като носеща смърт. "Властите се канят да спестят огромни средства от пенсии", каза във видеопослание опозиционерът Микола Статкевич - алюзия за риска от висока смъртност сред старите хора.

Според аналитици нежеланието на властите да наложат изолация идва главно от страха от катастрофални икономически последици за страната, бореща се за енергийна независимост от големия си съсед Русия.