Идеята е оздравял човек да прехвърли имунитета си на болен

Ако сте били диагностицирани с новата коронавирусна болест COVID-19 и сега сте напълно възстановени, може да сте в състояние да помогнете на тежко болни хора - помислете да дарите плазма. Вашата имунна система може да произвежда антитела, за да ви предпази от заразяване отново с коронавирус. Ако е така, вашата плазма може да е богата на тези антитела и да бъде полезна при лечението или профилактиката на заболяването при други. Дарената плазма може да се използва експериментално за болни, на които нищо до момента не е помогнало.

Тези призиви към хора над 19 и под 65 г. отправиха Кръвният център в Ню Йорк и големи болници и научни центрове в САЩ, Китай, Италия. Ангажира се с набиране на донори и организацията на Червения кръст в Белгия и в други държави с широко разпространение на инфекцията.

В Белгия призивът е само към мъже поради “риск от нежелани имунни отговори от антитела при жени, които с тяхно знание или без да разберат, са преминали през някакъв етап на бременност”.

Плазмата е

прозрачната

течна част

на кръвта,

която остава след отстраняването на кръвните телца и други клетъчни компоненти. Съдържа вода, соли, антитела и други протеини. Даряването на плазма е безопасен процес. Повечето здрави възрастни могат да дарят кръв и плазма без странични ефекти.

Плазмата и към момента се използва за терапии при сериозни заболявания, включително имунодефицит, хемофилия, животозастрашаващи изгаряния, шок. Терапията със следвъзстановителна – реконвалесцентна, плазма, богата на антитела, за лечение или предотвратяване на сериозни инфекции е част от медицината повече от век.

Първото

изпитване

е направено

с дифтерия

през 1892 г.

През 20-те години методът се използва за лечение на скарлатина. Има опит с полиомиелит и морбили, до 1970 г. е ползвана при лечение на коклюш.

По време на пандемията от испанския грип от 1918 г. плазма с антитела се използва като потенциална терапия със смесени резултати. След това продължава да се опитва при различни вирусни инфекции, въпреки че проучванията са били малки и неубедителни. Използвана е ограничено за лечение на тежкия остър респираторен синдром SARS и близкоизточния респираторен синдром MERS, има и експеримент за лечение на ебола.

Възлагат се надежди методът, популярен като пасивна имунизация, да може да помогне и при COVID-19.

Заразените

образуват 2 вида

антитела

В началото се синтезират имуноглобулини М – знак за прясна инфекция. След това се създават имуноглобулини G – инструмент на дългосрочната имунна памет. За определен период в кръвта може да се откриват едновременно двата вида антитела. Според досегашните данни оцелелите започват да повишават титъра на антителата около 28-ия ден. Затова кандидат-донорите трябва да имат доказана с генетичен метод зараза преди време и след инфекцията да са минали 4 седмици. Преди вземането на кръв ще се повтаря и тестът за вирусен товар, за да се избегне

риск от

предаване

на “генетични

остатъци”

от патогена

Идеята е плазмата с антитела да прехвърли имунитета на възстановен пациент на болен. Ефектът настъпва в рамките на часове до 1 ден. Лечението може да ускори вирусната елиминация. Също така да намали плазмената концентрация на млечна киселина и да подобри бъбречната функция.

Има няколко съобщения за такива експериментални лечения върху камерни групи от пациенти, но към момента надеждите са повече от доказателствата. Освен това терапията предполага много повече съобразявания със странични ефекти, “ако” и несигурност, отколкото страничните ефекти на всяко от хапчетата, обсъждани като възможни лечения.

Оценките на водещи инфекционисти у нас са от пълна подкрепа до категорично отрицание. Така е и по света. Защо?

За разлика от бактерията вирусът не може да се репликира самостоятелно. Той съдържа минимално необходимата генетична информация, за да се копира, но няма как да изпълни проекта си без помощта на “принтер” – жива клетка. Според оригиналното определение в блога на имунолога д-р Фабио Ромерио от Института по човешка вирусология към Университета на Мериленд в Балтимор

вирусът е

просто добре

организиран

молекулярен

паразит

Прилепвайки се към клетка, вирусът може да я превърне в копирна машина за създаване на вирусна армия. При първата среща с патогени имунната система на човека реагира бурно, но след преболедуването създава антитела, част от които остават в имунната памет и при следваща среща със същия болестен агент поощряват увеличаване на боеспособните имунни белтъци да неутрализират нашественика. Ако кръвна плазма с антителата бъде прелята на критично болен човек със същото заболяване, се очаква тези антитела да увеличат силата на организма да се справи. Има данни, че се случва и при някои болни с новата коронавирусна болест. Терапията е част от общото лечение - в комбинация със стари противовирусни препарати, температуропонижаващи средства, общоукрепващи инфузии и подаване на кислород в острата фаза на пневмонията.

Учените

не бързат

с фойерверките

Дори всеки излекуван да стане донор, в плазмата на някои антителата са в ограничено количество. Освен това въпреки няколкото добри новини от клинични наблюдения в Китай, потенциалните рискове от вливане на антитела за COVID-19 не могат да се предвидят.

Например при вируса на денга получаването на серум с антитела влошава състоянието на болния, тъй като парадоксално поощрява копирането на вируса. Други възможни усложнения са от трансфузия - свързаните реакции на несъвместимост, наблюдавани в различна степен при всяко кръвопреливане. Съществува и възможността с донорската плазма в тялото на много тежко болен от коронавирусната инфекция човек да бъдат доставени и известни или неизвестни патогени – ХИВ, хепатит и т.н. Потенциалните донори със сигурност ще бъдат подложени на изследване за основния пул вируси, предавани по кръвен път, но има рискове за т.нар.

скрито

носителство

в прозоречен

период,

както и за предаване на неизвестни вируси или такива, за които стандартно не се изследва кръвта. Спори се и дали пасивна имунизация може да се приложи при тежко болните с остър респираторен дистрес с повишена честота на дишане и намалена оксигенация на кръвта, или това ще има парадоксално негативен ефект.

Един от начините да се избегнат усложнения, свързани с преливане на плазма, е да се използват само пречистени антитела, получени от серума на пациенти, които са се възстановили от COVID-19.

Но основният скептицизъм е продиктуван от липсата на големи дългосрочни изпитвания, които да са доказали ползата от терапията. Затова няколко авторитетни центъра в САЩ и Европа набират доброволци и започват клинични проучвания. Работата им се следи с интерес от целия свят. Евентуално подобрение ще се вижда в рамките на дни, но какъв е ефектът в сравнение с контролни групи в подобно състояние, които се лекуват със стандартните методи при тежки пневмонии, уточняването на “дозите” и изключването на “замърсяващи” резултатите съвпадения, ще изискват поне няколко месеца проучване.