Тревожността е рисков фактор - вдига с 26% вероятността за коронарна болест

Тревожността повишава сърдечната честота, а паническите атаки създават усещания, сходни с тези при инфаркт. Това обясняват кардиолозите на пациенти, за които прегледът и изследванията не откриват обективна причина за оплакванията от ускорен пулс, задух, болка и стягане в гърдите.

От 10-ина години медицината се убеди в това, което психиатрите от опит винаги са знаели:

стресът поражда

и чисто

физически

симптоми

Много често те са свързани със сърцето. При панически състояния е обичайно като отговор на увеличаването на сърдечната честота да се появят болка в гърдите и сърцебиене.

Тревожните разстройства са свързани с ускорен сърдечен ритъм - тахикардия .  Състоянието в леките случаи е преходно, но когато се проточи, прекомерната работа на сърцето често да изтласква кръвта го изтощава. Хроничната преумора на мускула създава условия за сърдечни заболявания, предупреждават учени от университета “Джон Хопкинс”. Техен метаанализ на проучвания установява, че средно 26% от хората с тревожност имат повишен риск от коронарна болест - увреждане на  коронарна артерия , което е най-често срещаният вид сърдечен проблем.

Когато няма обяснение за персоналните оплаквания, но обществото преживява някаква сериозна криза, лекарите търсят причина за състоянието в субективното преживяване на човека.

С тревожност

живеят 30%

от хората в западните урбанизирани общества. В моменти на необичайни събития процентът се увеличава.

Новопоявилият се вирус, за който медицината все още знае твърде малко, е причина за стрес и дискомфорт при много хора в момента. Прогнозите са, че

обявяването

на пандемията

ще влоши

психологическия

комфорт

особено на хората със сърдечни заболявания, защото са най-рисковата група от всички хронично болни. Те трябва да обсъдят състоянието си с лекуващия лекар.

Когато проблемът е в напрежението, целта е контрол на безпокойството. Модерната медицина третира тревожността чрез  

когнитивно-

поведенческа

терапия ,

антидепресанти или комбинация от двете.  В допълнение няколко други метода могат да помогнат за контрол на сърдечната честота и сърцебиенето.

Станете и

се раздвижете

Според много обширен метаанализ от края на миналата година физическата активност под всяка форма - дори като ходене, а още по-добре като упражнения, доказано намалява стреса.

Сравнявани са състоянията на хората с тревожни разстройства, които са водели предимно обездвижен живот, и на физически по-активните. За маркер е използван пулсът им по време на покой. Безпокойството и сърдечните показатели на ходещите пеша и спортуващите били под по-добър контрол.

Отделете време

за... дишане

Участието в методи за релаксация като дълбоко дишане и отпускане на мускулите може да помогне за намаляване на тревожността и сърдечната честота. Дълбокото дишане спомага за стимулирането на вагусния нерв. То предизвиква активност в нервната система и помага за намаляване на хормоните на стреса. Резултатът е намаляване на сърдечната честота и кръвното налягане. Едновременно се повишават вещества, които неутрализират тревожността.

Дълбокото дишане и медитацията се постигат най-естествено, когато човек седи или лежи със затвори очи. Вдишва се бавно през носа и пак бавно се издишва през устата. Може да се прави няколко пъти дневно и по-често при сигнали за наближаваща паническа атака. Според проучване на Технологичния университет в Мичиган след едночасова медитационна сесия участниците имат по-ниска сърдечна честота. Това намалява пулсовия товар на аортатата и риска от увреждането й.