Лекарите го допускат още от 30-те години, новият век дава данни. Канадско изследване открива по-голяма роля на вирусите от тип В.

След края на Втората световна лекарите бързо местят фокуса си от типично военната медицина към гражданското обществено здраве. Един от първите проблеми, които правят впечатление, е, че респираторните болести и особено “опашката” на грипните епидемии увеличават случаите на инфаркт. През последните десетилетия научните изследвания дават данни в подкрепа на връзката грип - сърдечни инциденти.

Канадско проучване установява 6 пъти по-голям риск от инфаркт през първите седем дни на лабораторно потвърден грип.

Учените са проследили предисторията на сърдечните пристъпи от средата на 2008 г. до средата на 2015 г. сред жителите на Онтарио на възраст 35+. Рискът за инфаркт бил 10 пъти по-висок при грип от тип В, 5 пъти по-висок при тип А, 3,5 пъти по-голям при респираторен синцитиален вирус и почти 3 пъти по-висок при други вируси. Тенденцията била най-силна за хора над 60 г. и продължавала поне месец.

Сходно проучване в Австралия отчита почти 17 пъти по-голям риск от инфаркт в седмиците след тежко протекла дихателна инфекция в студения сезон. Като цяло кардиолозите не са изненадани - опитът им показва увеличаване на сърдечните удари в сезона на зимните вируси. Механизмът, по който по-тежките зимни инфекции увеличават риска за сърцето, не е напълно изучен, необходими са още изследвания, но и сега има няколко логични обяснения, каза за “24 часа” д-р Борислав Ацев - кардиолог от университетската болница “Света Екатерина”. Той изтъква, че зависимостта на първо място оправдава съвета рисковите групи да се ваксинират и вероятно е най-показателна за хората с предразположение или започнал сърдечен проблем, дори да не знаят за състоянието си. Ако е здраво сърцето, едва ли ще се стигне до сърдечен инцидент, казва специлаистът.

Какво е ясно към момента?

“Грипните вируси атакуват белия дроб и се нарушава обменът на газове в него. Това поражда хипоксия, недостиг на кислород, от който страда и сърцето - обясни кардиологът. - От друга страна, когато вирусът атакува дроба, се нарушава обмяната на веществата, в частност и на глюкозата, което създава нестабилност на плаките в кръвоносните съдове на сърцето. Включват се и други процеси, свързани със способността на някои вируси да задвижват автоимунни механизми. При тях организмът произвежда белтъци, които се атакуват от собствените защитни клетки, което също влияе на поведението на плаките. Разгърнатата болестна изява на тежкия грип с температура и обезводняване неминуемо създава допълнителни условия за образуване на тромби. Тези факти са налични и проверени, но точната връзка грип - инфаркт се нуждае от още проучвания.”

Обикновено здравото сърце се справя с грипа. Но при атеросклеротични промени в съдовете, дори още да не са се проявили с остри оплаквания, сърцето има по-големи нужди от кислород, за да работи. Когато се добави и хипоксията в резултат на грипа, може да се стигне до критично състояние, обясни кардиологът.