Доказана е при пациент от София, ще носи българско име

Вирус на първата среща. Така образно наричат вируса на морбили (дребната шарка). Причината е, че той се предава много лесно по въздушно-капков път и няма нужда човек да е в интензивен контакт с някой болен.

“Инфекциозният индекс е много висок. Това е една от най-заразните болести. Достатъчно е неимунизиран човек да се засече с носител на вируса в трамвай и докато чака при доктора, да се зарази, като рискът за това е 90%”, обясни главният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Заразяването става чрез микроскопични капчици, които се отделят при кихане и кашляне в ранните фази на болестта. Най-рисковите групи са децата до 13-месечна възраст, тъй като едва тогава им се поставя първата имунизация. Ако са родени от майки, прекарали заболяването обаче, те имат пасивен имунитет, който трае до навършване на първата годинка. Неимунизираните, без значение от възрастта, също много лесно могат да се заразят.

След преболедуване, както и след правилно провеждане на имунизация (у нас децата се ваксинират на 13 -месечна и реимунизират на 12-годишна възраст), човек развива доживотен имунитет срещу вируса на морбили.

Основна част от

засегнатите от

вируса са деца,

затова и често наричат морбили детска болест.

Протичането на болестта започва с висока температура, хрема, кашлица, зачервяване и дразнене на очите, а обривът по тялото се появява 3 до 5 дни след първите симптоми, като започва зад ушите. Непосредствено преди това обаче петна се развиват и в устната кухина, по вътрешната страна на бузите с жълтеникаво-белезникав цвят.

При добър развой на заболяването обривът започва да отшумява след 3-5 дни, температурата да спада и болният да се подобрява. В този период той вече не е заразен.

В немалко случаи обаче вирусът може да предизвика и усложнения, като най-сериозното сред тях е възпаление на мозъка (енцефалит). Други по-тежки усложнения са възпаления на ушите, които могат да доведат до загуба на слуха. По данни на Световната здравна организация 10% от заболелите деца развиват такова, а при 5% се стига до възпаление на белите дробове, което пък е най-честата причина, водеща до смърт сред децата вследствие на морбили.

Въпреки че организмът си създава траен имунитет срещу дребната шарка и риск от повторна зараза няма,

преболедуването

крие опасност

от проява на

неврологични

проблеми

дори години

след това

Едно от тези усложнения е субакутен склерозиращ паенцефалит, който може да се прояви 6 до 8 години след заболяването, пише германският седмичник “Ди Цайт”. То засяга средно между 4 и 11 на 100 000 заболели, но почти винаги води до смърт, защото засяга централната нервна система. Причинител на субакутен склерозиращ паенцефалит е морбилозен РНК вирус от сем. Paramyxoviridae. Допуска се, че след като се преболедува, той остава в клетките на централната нервна система и определени автоимунни процеси могат да го активират по-късно.

У нас епидемия от морбили не е имало от 2009-2010 г., когато вирусът разболя 24 000, а 24 починаха. Сега броят им е значително по-малък, като от началото на епидемията през февруари до август общият им брой 1134. 99% от тях - деца.

“На този фон от началото на годината през Украйна и Румъния минава втора вълна на епидемията, след като такава имаше преди 2-3 години. В Украйна има 100 хил. нови заболели, а в Румъния са няколко десетки хиляди. Вирусът се прехвърли и в Сърбия и Гърция, а в Северна Македония болните са около 2000. Много случаи има във Франция, Полша, Латвия, Италия и Германия”, обясни доц. Кунчев.

Епидемията у нас утихва, като за миналата седмица са регистрирани 16 нови случая на фона на над 80 в пика ѝ през март и април. Преди дни обаче в Националната референтна лаборатория бе открита мутация на вируса, която е много вероятно да носи българско име. Тя е доказана при пациент от София.

“Поначало вирусът е много консервативен и много рядко мутира. Единствената разлика с вируса, който разболява сега, е промяна в един нуклеотид, но болестта е една и съща и по нищо не се различава”, обясни проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и главен координатор на експертния съвет по микробиология към Министерството на здравеопазването. Откритието е изпратено за потвърждение в Германия.

Мутацията се открива благодарение на модерните методи, които се прилагат в референтната лаборатория.