Диабетът е глобален проблем и приема размерите на епидемия. В света болните са 422 млн., но песимистичните очаквания са броят им да се удвои в следващите 20 г., информира БНР.

В България регистрираните диабетици са 525 000, а 38% не подозират, че са носители на болестта. Другояче казано: от хората между 20 и 79 г. един от 10 е с диабет.

Според медиците диабетикът не умира от самата болест, а от усложненията й. Те засягат сърдечно-съдовата система, зрението, бъбреците, нервите, кръвното налягане, увеличава се рискът от инсулт и инфаркт.

Българските ендокринолози не само разясняват рисковете, но и настояват да се създаде и приложи Национална диабетна програма, в която да се заложат мерки за повишаване на знанията на болните и обществото за диабета и рисковите фактори, за оптимизиране на грижите за диабетиците. В отчитането на резултатите биха се включили и икономистите, които да калкулират спестени разходи на здравната система за лечение и осигуряване на повече години живот с добро качество.

С проф. Цветалина Танкова - ръководител на Катедрата по ендокринология в Медицинския университет - София, говорим не само за диабета, но подхождаме към темата през друг аспект - състоянието, предхождащо заболяването и наричано предиабет. (Хората с предиабет са над 320 милиона.)

Проф. Танкова обяснява защо не бива да омаловажаваме предиабета,

с граничните стойности на кръвната захар не можем да сме сигурни, че няма да настъпят усложнения (и кога);

рискове има  и не може да чакаме без да се намесим;

това е обратимо състояние, но трябва да контролираме теглото си и ако се налага – да вземаме някои медикаменти;

за съвети по хранителния режим, двигателната активност и фармакотерапията трябва да се обръщаме към специалист, той ще може и да проследи дали в резултат на мерките измененията са в правилната посока.

Гените не можем да си променим, но можем да повлияем на някои фактори, от които зависи появата или развитието на диабета – хранене, движение, спиране на пушенето…

В разговора с проф. Танкова става дума и за технологичните улеснения (сензори) за продължително следене на кръвната захар.

Има различни сензори, някои се свързват с помпа на инсулин, други се отчитат с устройство или през смартфон. Най-важното им предимство е постоянното следене на кръвната захар - стойностите се отчитат през 5 минути в продължение на 7, 14 дни или повече.

У нас сензори не се продават, затова хората с диабет се снабдяват от чужбина. Цената е от 40 евро (например във Франция) до 50-60 евро.