Когато говорим за щитовидна жлеза, повечето хора са свикнали да чуват термините хипо- и хипертиреоидизъм – състояния, свързани съответно с намалена или повишена функция на този жизненоважен орган. Но това, което остава скрито, е стряскащата статистика на “невидимите” заболявания.

Мащабно епидемиологично проучване у нас разкрива, че 4,7% от българите страдат от хипотиреоидизъм, като при почти 4 пъти повече хора състоянието е субклинично – тоест хормоналните нарушения вече са факт, но липсват каквито и да е външни симптоми. Подобно е положението и при повишената функция – тя засяга 3,7% от българското население, като при 3 пъти повече формата е напълно непроявена, скрита. Тези данни обяви проф. д-р Русанка Ковачева, дм – председател на Българското сдружение по тиреоидея и паратиреоидея, специалист в УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев” в София.

Два са основните фактори, които диктуват правилата при тироидните заболявания: полът и възрастта. Жените са между три и четири пъти по-предразположени. Това се дължи както на естрогените, така и на факта, че при силния пол тези проблеми просто се търсят много по-рядко. С напредването на възрастта и глобалното застаряване на нацията честотата на нарушенията скача главоломно. Проблемът с възлите на щитовидната жлеза е класически пример – те се откриват при около 25% от хората, но след 50-60-годишна възраст този процент може да надхвърли 50%, обясни специалистката. Единственият сигурен начин за тяхното откриване е ехографското изследване.

Още една червена светлина е наличието на автоимунни антитела, каквито се откриват у 14% от населението. Те невинаги означават развито заболяване, но са ясен сигнал, че човектът трябва да бъде проследяван редовно.

Въпреки че България официално е обявена за страна, ликвидирала масовия йоден дефицит благодарение на дългогодишни държавни мерки, статистиката днес показва пробойни. Ако трябва да подредим рисковите групи по степен на значимост за здравето на нацията, на първо място безспорно стоят бременните жени и тези, които планират майчинство. За тях изследването на щитовидната функция е задължително – не само заради майката, а най-вече заради бебето. До четвъртия месец от бременността плодът е напълно зависим от хормоните на майката. Те осигуряват нормалното развитие на неговата нервна система и мозък. Ако жлезата на майката не функционира правилно, отражението върху плода може да бъде пагубно. Нещо повече – самата способност за зачеване и износване зависи от тези хормони, затова при затруднения и спонтанни аборти първата стъпка винаги трябва да бъде преглед при ендокринолог.

Следващата критична група са децата, където контролът започва още в родилния дом с неонаталния скрининг, но майките с фамилна обремененост - например с тироидит на Хашимото, трябва да бъдат нащрек и да информират педиатрите.

Третият ключов период е менопаузата. Тогава симптомите на възрастта често се припокриват с тези на щитовидната дисфункция – промени в съня, изпотяване, нервност. Много модерен напоследък е и въпросът с теглото. Изключително удобно е да обвиним щитовидната жлеза за качването на килограми, когато истината е просто, че си хапваме малко повече. Тъй като вегетативната нервна система е ангажирана и в двата случая, само специалист може да направи разликата и да назначи точните изследвания.

Ако вече е налице заболяване и се налага прием на хормонални препарати (левотироксин), има едно златно правило, което пациентите трябва да спазват стриктно: лекарството се взема абсолютно на гладно. Храната забавя и драстично намалява неговото усвояване, обясни ендокриноложката. Ако таблетката не се приема правилно, лекарят ще бъде принуден да повишава дозата, а по-високите дози неизбежно носят риск от странични ефекти. По-добрата информираност и навременната профилактика са най-сигурният щит срещу усложненията.

Образуването на възли в щитовидната жлеза е продължителен процес, който може да започне още в детството, но най-често се диагностицира в активната зряла възраст - между 40 и 50 години. Чрез ехография се улавят изменения от няколко милиметра до няколко сантиметра, като спрямо структурата им се определя и поведението им: плътните възли растат изключително бавно, докато кистичните - изпълнени с течност, могат бързо да увеличат обема си поради кръвоизлив или събиране на колоид, но често търпят и обратно развитие. Важно е да се отбележи, че доброкачествените възли не се израждат в ракови – злокачествените процеси започват като такива от самото си начало и макар също да се развиват бавно, бързото им нарастване изисква спешна медицинска намеса, обясни проф. Ковачева. Според ехографските критерии се преценява дали възелът ще се наблюдава, дали е необходима биопсия, или се преминава към лечение.

Освен класическата хирургия в практиката навлизат високотехнологични, щадяща методи като термоаблацията. Тя е алтернатива без отворена операция, чиято цел е да намали размера на възела и да спре неговия растеж. Процедурата не е подходяща за всеки пациент и се прилага по строги медицински критерии и след преценка от специалист.

Обикновено се предприемат по-широки действия, когато възелът надхвърли критичния размер от 2 см спрямо нормалните размери на жлезата, която е около 2 см в напречен и 4–5 см в надлъжен размер. Или когато започне да изпъква козметично или предизвиква симптоми на притискане и дискомфорт. Възли под 2 см най-често не изискват намеса.

Процедурата е много елегантна. Под ехографски контрол в самия възел се въвежда специална тънка игла - електрод. Чрез нея се подава контролирана топлинна енергия, която е лазерна, радиочестотна или микровълнова, и унищожава, аблира образуванието отвътре навън, без да засяга здравата част на щитовидната жлеза. Накрая иглата се изважда, а третираната зона постепенно се разгражда от организма.

Методът се прилага главно при солидни, плътни доброкачествени структури. Чисто кистичните възли не са подходящи за термоаблация. Решението се взема индивидуално, като се отчитат размерът, съставът на възела и личното желание на пациента.

Проф. д-р Русанка Ковачева
Проф. д-р Русанка Ковачева