Готвенето се полага на мен, а въртенето на домакинството е както тя нареди

КОЙ Е ТОЙ

Д-р Асен Цеков завършва медицина през 2011 г. в Медицински университет - София. Веднага след завършването си започва работа в Клиниката по неврохирургия на болница "Токуда". Има призната специалност по неврохирургия от 2016 г. Взема участие в множество български и международни конгреси, като негови разработки са отличени многократно с награди. Разработва и участва в над 30 научни проучвания. Наскоро беше обявен за млад лекар на годината и пламна любовта му с журналистката от Нова телевизия Василена Гръбчева. За личните и професионални успехи и предизвикателства четете в следващите редове.

- Д-р Цеков, каква е тайната на успеха да бъдете избран за "млад лекар на годината"?

- За успеха няма тайна, има рецепта. Тя е да се молиш сякаш всичко зависи от Бог, но и да работиш сякаш всичко зависи от теб. А когато правиш нещо от сърце, то не коства много на теб, а на хората около теб - че те търпят, подкрепят и разбират, дори когато те няма във важните моменти от живота им. За това съм им безкрайно благодарен.

- Неврохирург сте и работата ви е доста сложна. Разкажете ни за по-тежки случаи, по които сте работил?

- В неврохирургията няма лесни случаи, всеки е различен и към всеки трябва индивидуален подход и отношение. Последният случай, който много ме трогна, бе една 91-годишна баба - изключително жизнена и енергична. Поради дегенеративни промени имаше смачкан прешлен в гръбначния стълб. На доста места й бяха казали, че няма как да се оперира поради напредналата възраст.

По тази причина пациентката бе накарала дъщеря й да й запише час на нейно име, за да я приема. Решихме да пробваме посредством миниинвазивен метод оперативно лечение на гръбначния стълб. Направихме успешна операция. Бабата бе щастлива и без болки, започна да обикаля коридора на отделението след часове и ми сподели, че отново ще може да изкачва планина с приятелката си и затова бързала да я изпишем.

Разбира се, не всеки случай е с такова благоприятно протичане. В момента лекувам едно 21-годишно момче с множество тумори в главния мозък. Нещата протичат успешно при него след серия от операции, но е млад с тежка диагноза, което доста натоварва лекуващи екип от емоционална гледна точка.

Най-тежките случаи, с които се сблъсквам, са най-малките пациенти поради това, че се занимавам и с хирургия на вродените гръбначни малформации при бебета и новородени.

Асен и Василена са влюбени и щастливи
Асен и Василена са влюбени и щастливи

- Защо един успешен млад медик като вас не бяга в чужбина, както мнозина правят?

- Да, получавам често предложения от Германия, Швейцария, Англия и други държави за работа при тях. Това е един въпрос, който доста често ми задават и аз винаги отговарям по един и същи начин. Все още вярвам, че в България има бъдеще, стига да има хора, които да останат и да го отстояват. Ако всички заминем, то тогава няма да има бъдеще, а една територия, кръстена България. Засега решението ми е да остана тук и да се боря за това бъдеще и да съм от тези хора.

- Благодетел сте на деца в социални домове. Как се роди идеята и защо съсредоточавате усилия в Роман?

- Преди няколко години попаднах съвсем случайно в домовете в град Роман. Това, което видях, пречупи нещо в мен - видях деца по джапанки и чорапки да тичат в кишата. Беше началото на пролетта, повечето от тях искаха да комуникират, но не знаеха как, тълпяха се само да ме пипнат, живееха в много лоши условия, закусваха филии с маргарин, плачеха от страх да не ги откраднем...

Тогава реших, че трябва да направя нещо. Говорих с няколко души и се роди "Да дарим усмивка". Направих фейсбук група, която бързо се разрасна благодарение на хората, които приеха идеята и благодарение на подкрепата на мотогрупата "Софийски мотористи", поставихме началото на тази приказка. Помагаме на доста места, общо взето, навсякъде, където можем и има нужда от усмивки. Основно ходим в Роман, защото там са три дома под един покрив. Отделно там децата са много, около 30. Другата по-важна за мен причина е, че първия път, когато отидох, повечето деца буквално издаваха нечленоразделни звуци, бяха уплашени, но след редовния контакт с нас всеки месец всеки път те стават различни, все повече говорят, споделят, играят и се усмихват - което е най-големият успех на тази приказка според мен. Също така мисля, че когато помагаме на другите, ние всъщност помагаме на себе си и че не само децата се променят при всяко следващо посещение, а всеки един от групата.

- Освен благодетел сте и запален моторист. Организирахте наскоро масово кръводаряване на любители на високите скорости. Какви са резултатите от инициативата?

- Да, аз съм представител на мотогрупата "Софийски мотористи". Тази година навършваме четири години и като всяка година го празнуваме с голям купон на язовир "Искър". Освен това искахме да направим подарък на обществото по повода и така се появи инициативата "Защото кръвта е живот", на която съм организатор. Взех идеята много присърце, защото като медик и моторист съм запознат с трудностите при набавянето на този продукт, който няма достъпна алтернатива. Свързах се с БЧК и Националния център по хемотрансфузия и благодарение на тяхното съдействие успяхме да организираме първото такова мероприятие. Казвам първото, защото решихме да го правим традиционно. Надявам се да привлечем още хора от различни общности.

- Станахте известен и с любовта ви с журналистката Василена Гръбчева. Тя разкри, че се е влюбила във вас от пръв поглед на една бензиностанция, когато е дошла да снима репортаж за вашата кампания. Какви бяха вашите емоции?

- Преди време бях казал, че блондинка с йорки и мини, могат да са в моя дом само ако йоркито е жадно... Тогава ми се обади Васи за репортаж. Не го приех много сериозно до момента, в който си свалих каската на въпросната бензиностанция и не я погледнах. Тогава разбрах, че това е "блондинката" и че съм го закъсал, защото знаех, че това е човекът, който искам да е до мен. Впоследствие нещата се развиха сякаш се познаваме от дълги години. Минаха няколко седмици и оттогава не сме се отделяли един от друг.

- Как се поддържа пламъкът между лекар и журналист вкъщи? И двамата сте много ангажирани.

- Пламъка при нас не го поддържаме, а се опитваме да го тушираме. И двамата сме много емоционални и отдадени и пламъци не липсват. Работим доста и обичаме работата си, но това не се отразява в личния план, всеки прави компромиси и успяваме да постигнем равновесие в отношенията си.

- Кой готви вкъщи и повече върти домакинството?

- Ха-ха-ха, нещата си ги разпределяме, готвенето се полага на мен, а въртенето на домакинството е... както Василена нареди. Като оставим шегата настрани, съжителства се доста лесно не с хубава, а с най-хубавата жена. Аз също гледам куче двайсетина пъти по-голямо и този въпрос е по-скоро към нея. При мен денят започва по тъмно и така приключва. Това не ни пречи и на двамата, ставаме заедно и се прибираме заедно.

- Ще има ли скоро Менделсон и наследници?

- Ха-х-ха-ха... По принцип слушам по-тежки стилове, ценя и романтизма в музиката и наистина ще се радвам, ако класическата има повече наследници.