Защо са полезни подправките?

Всички ние искаме храната ни да е вкусна, ароматна и полезна. Оказва се, че това може лесно да се постигне благодарение на подправките, които използваме в кулинарията. Повечето добре познати ни подправки имат изключително благоприятно действие върху човешкия организъм. Чесънът и лютото, сминдухът, джодженът, джинджифилът, ревенът, девесилът, риганът, розмаринът, кориандърът, шафранът и други имат дори лечебно въздействие върху човешкото тяло.

Предлагаме ви откъс от „Изборът”, от който ще научите, защо и как помагат подправките.

Изкуството на подправките

Такова е названието на един раздел от книгата на Джейн Фонда, а Стефан Цвайг започва романа си „Магелан” с думите: „В началото бяха подправките”. Христофор Колумб пише в дневниците си: „Търся място, където има злато и подправки”.

Недостатъчно се оценява значението на подправките не само в ежедневната практика, но в препоръките за здравословно хранене. Слюнката, стомашният сок и другите смилателни секрети, които извършват разграждането на хранителните вещества, могат да бъдат по-оскъдни или по-обилни в зависимост от подправките. От тях зависи скоростта и степента на разграждането и усвояването на хранителните вещества. Освен секрецията подправките активизират и перисталтиката на стомаха, червата и жлъчните пътища. Един от най-големите им плюсове е, че почти не съдържат калории, а значими количества витамини и минерални вещества. Те в повечето случаи подобряват обмяната на веществата и водят до постепенно сваляне на килограми. Освен това овкусяващото им действие може да намали приема на сол. Фонда предлага и използвания от нея „Заместител на сол на Хенри Фонда”, който включва: 3 супени лъжици зеленчуков бульон на прах; по 1/4 кафена лъжичка: чесън на прах, копър, лют червен пипер, фруктоза от мед, майорана, смес от петте вида черен пипер; 1/8 кафена лъжичка риган на прах; 1/2 кафена лъжичка морски водорасли на прах; 1/8 кафена лъжичка целина на прах; 1/2 кафена лъжичка суха горчица; резенче стърган лимон.

Например лютото има различни източници и разнообразно действие върху организма ни. Неведнъж се коментира ползата от консумацията на люти чушки. Те съдържат веществото капсаицин, което ускорява метаболизма. То повишава имунитета, потиска растежа на ракови клетки, ускоряват циркулацията по кръвоносните съдове, намаляват нивата на лошия холестерол, оптимизира дишането, подобряват храносмилането, помагат за намаляване на излишните килограми. Има мнения, че намаляват риска от инфаркт и инсулт. Подобни благоприятни свойства имат и други лютиви храни като лук, чесън, праз. Лютото, което присъства в подправките, коригира флората на стомашно-чревния тракт, като благоприятства развитието на полезните бактерии и блокира ферментационните и гнилостни процеси. За набавяне на лютото са за предпочитане пресните люти чушлета, сушеният лют пипер, чесън, хрян, джинджифил. Последният се препоръчва като най-добрия и универсален антисептик и регулатор в храната. Черният пипер пречи на образуването на нови мастни клетки и по такъв начин блокира образуването на тлъстини. Чесънът убива причинителите на много инфекциозни болести, разширява кръвоносните съдове, понижава кръвното налягане и нивото на холестерола в кръвта, предпазва от рак, подпомага метаболизма на въглехидратите. Лукът, със съдържащите се в него фитонциди, също унищожава причинителите на редица заразни болести, нормализира кръвното налягане, намалява холестерола. Лютиво не бива да се яде при наличие на гастрит и язва.

Магданозът има противовъзпалително действие, подобрява функционирането на бъбреците и щитовидната жлеза, регулира кръвната захар. Копърът нормализира кръвното налягане, има диуретично действие и високо съдържание на витамин С. Канелата и карамфилът са богати на флавоноиди с антиоксидатно действие и намаляват нивото на кръвната захар. Целината има благоприятно действие върху сърдечно-съдовата и нервната система, бъбреците, има диуретично действие. Джинджифилът има противовъзпалително действие. Ценни свойства притежават още десетки познати и непознати ни подправки като: сминдух, джоджен, джинджифил, ревен, девесил, риган, розмарин, кориандър, шафран и др. Ето защо на подправките следва да се гледа не само като на овкусители, но като на сериозна възможност в стремежа към здраве и дълголетие. У нас се продават повече от 20 вида подправки.

При злоупотреба с подправките страда лигавицата на стомаха и червата (гастрити, колити, язва), също черният дроб и бъбреците. Да си спомним как Бай Ганьо се хвали, че от лютите чушлета стомахът му се запалва като нажежено желязо.

И полезното може да бъде вредно

(Солта на земята )

На пръв поглед изглежда необичайно, но е факт, че вещества, нужни на организма ни, могат да имат отрицателен ефект. Ефектът зависи от количеството и качеството на продукта, от наличието на други съпътстващи го и нужни на организма вещества. При това едни храни благоприятстват, а други възпрепятстват усвояването на други. Милиони години еволюцията е оптимизирала обмяната на веществата в организма ни и затова намесата ни трябва да бъде добре преценена.

Когато се говори за солта, обикновено се набляга на необходимостта тя да бъде ограничена, но в далечното минало, когато човечеството преминало от лов към земеделие, остро се почувствала нуждата от готварска сол. Тя станала важно перо в търговията. Войниците в Римската империя получавали дажба от сол salarium, по-късно заменено с пари за сол, но названието се запазило в английския, немския, италианския и руския език (salary, sold soldato, soldier). Гостоприемството и до днес се изразява чрез посрещане с хляб и сол. Натриевият хлорид (готварската сол) е необходим както другите минерални вещества. Концентрацията на минералните вещества в тъканите е фактор, който влияе върху алкално-киселинното равновесие, осмотичното налягане и др.

Витамин С е необходим, но при превишаване на дозата взаимодейства с някои лекарства и пречи за диагностицирането на някои заболявания. Високи дози витамин В6 може да имат отрицателен ефект върху нервите. Състоянието на костната ни система зависи в голяма степен от калция. Калцият може да предизвика запек и дисфункция на бъбреците. При предозиран прием на калций и витамин D, например във връзка с лечение на остеопороза или в резултат на някои заболявания и прием на някои лекарства, също и при обездвижване, може да се достигне до повишено ниво на калций в кръвта – хиперкалциемия. В резултат на това да се образуват камъни в бъбреците, има калцификация на меките тъкани, запек и други усложнения.

На пазара се предлага изобилие от хранителни добавки, концентрирани храни, диети с чудотворно действие според рекламите. В стремежа да се изградят мускули може да се постигне пресищане с белтъци, да се повлияе върху задържането или изхвърлянето на водата и да се наруши работата на бъбреците. Белтъците на прах са полезни при епизодично ползване, но при продължителна употреба може да доведе до пристъпи на реактивна булимия, при която се изключва възможността за постигане на стабилно тегло. Липсата на влакна в тези добавки също има отрицателен ефект – запек и други.

Липсата на желязо води до анемия, която е най-масовият хранителен дефицит – проблем за около 20 % от жените и 5 % от мъжете. За да се усвоява по-добре желязото от организма, то съдържащите го в по-големи количества продукти трябва да се консумират заедно с такива, богати на витамин С. Желязото се усвоява по-добре от съдържащите го животински продукти (месо, риба, яйца, черен дроб). Танините, съдържащи се в кафето и чая, затрудняват усвояването на желязото. Желязото и медта може да се приемат само при установен дефицит. Д-р Кюртие счита, че излишъкът от желязо ускорява стареенето. Високи дози желязо повишават риска от сърдечни заболявания.

Променя се и отношението към някои храни в резултат на нови проучвания. Например сочат се нови проучвания, които считат за остаряла препоръката да се избягва жълтъкът на яйцата.

Прави впечатление, че напоследък много се говори за вредата от слънцето, но се отминава фактът, че в подходящо време и дози то е необходимо за синтез на витамин D.

Из „Изборът”

Книгата може да поръчате тук!