Не се харчете за скъпи колежи, няма да подобрят постиженията на децата ви, казва известен професор
Успехът в знанието на децата не се определя от това дали учат в престижни частни, или в държавни училища, а зависи единствено от тяхната ДНК.
Това полемично твърдение отправи към родителите известният американски психолог и професор по поведенческа генетика Робърт Пломин. Той ги призова да не си хвърлят парите за скъпи елитни гимназии като британската “Итън”, защото гените вече са определили дали ученикът ще се представи добре, или не.
В реч на литературния фестивал в Хей он Уай, Уелс, преподавателят в лондонския “Кингс колидж” изложи теорията си, че
природата играе
много по-голяма
роля за
постиженията
в обучението, отколкото престижното училище или други фактори като мотивация и трудолюбие. Образованието е универсално, що се отнася до това да се научим да четем и пишем. Но трябва да отчитаме, че децата се различават генетично – някои трудно се справят в академичната игра, за други това е лесно.
Родителят трябва да разбере този факт, да пригоди към него очакванията си и правилно да насочи детето към подходящото за него учебно заведение. Качеството на образованието няма да промени генетичните заложби, които определят резултатите, които то показва.
Професорът признава, че учениците от елитните британски колежи имат по-високи оценки на матурата от останалите, но там децата се подбират и по умствени възможности, тоест по ДНК. Той не отрича други предимства на елитното школо като
контакти с
отбрани хора
и престижна
диплома,
която отваря врати. “Но що се отнася до това получават ли децата в тези училища добавена стойност по отношение на академичните постижения, отговорът ми е “не”, отсича генетикът.
Годишната такса за обучение в английския колеж “Итън”, където са учили принцовете Уилям и Хари, е 50 000 евро. “Знам, че има родители, които ще продължат да плащат такива колосални суми с надеждата да осигурят на децата си дори и малко предимство в живота – казва проф. Пломин. – Но на тези, които нямат финансови възможности, казвам: Училището не определя успеха, който децата ви ще постигнат на матурата – определя го генетиката”.
Дебатът раждаме
ли се умни, или
ставаме умни,
се води още от
XVII век
с Декарт, според когото “способността за знание е вложена у човека от самия Бог и присъства като вродени принципи и идеи”.
На тази тема философите Джон Лок и Готфрид Лайбниц водят прочута публична полемика – първият твърди, че при раждането човешкото съзнание е празно – табула раза, а познанието се получава от опита. Според втория знанието е присъщо на човешкия разум по рождение, тоест раждаме се с вродени идеи.
Опонент: Гениите не се
раждат, а се закърмят
Обратна на теорията за наследствеността е тази на японския писател, инженер и основател на корпорацията “Сони” Масару Ибука. “Предполагам, че нито Моцарт, нито Джон Мил са родени гении, техният талант се е развил благодарение на това, че от ранно детство са им създадени благоприятни условия и им е дадено прекрасно образование”, пише Ибука в книгата си бестселър “Всичко се решава преди детската градина”.
Той припомня историята с “момичетата вълци” Амала и Камала, намерени през 1920 г. в пещера край Калкута от мисионери. Те положили много усилия да върнат човешкия им облик, но напразно. Момичетата продължили да проявяват вълчи навици. “Излиза, че образованието и околната среда, в която попада младенецът веднага след раждането, определят какъв ще стане – човек или вълк”, казва японецът.
Способностите и характерът на човека не са предопределени по рождение, а в голямата си част се формират в ранен период от неговия живот, пише Масару Ибука. Той съветва родителите да влияят върху формирането на децата си до 3-годишна възраст, когато развитието на мозъчните клетки вече е завършено 70-80%.
“Нито едно дете не се ражда гений и нито едно дете не се ражда глупак. Всичко зависи от стимулациите и степента на развитие на главния мозък преди детската градина. Защото онова, което малките усвояват без усилия на 2, 3 или 4 години, на по-стара възраст се удава трудно или въобще не се удава”, уверява Ибука, който е основател на японската Асоциация за ранно развитие.
Коментари