Знаете ли, че желязото и мангана са изключително важни за човешкия организъм и неговото добро общо състояние? Много често дефицитът на единия или другия метал в кръвта остава неустановен, тъй като симптомите могат да се сбъркат с преумора и стрес.

Основния начин да се набавят манган и желязо е чрез храната.

Следва откъс от книгата на Емил Елмазов „Лечение с билки и светлина”, от който ще научите по колко от двата елемента са нужни ежедневно на човешкия организъм и от кои храни е най-добре да се набавят.

Манган (Mn)

Ако често ви се вие свят; ако пулсът ви е ускорен, а паметта ви се държи неуслужливо; ако координацията на движенията започва да ви затруднява или ви измъчват мускулни контракции; ако холестеролът ви не спада въпреки усилията и диетите, непременно заменете част от храната си с нещо по-различно, съдържащо повечко манган.

Препоръчителният дневен хранителен прием е 2 мг. Можете да го набавите по-наедро от черния чай – 73 мг/кг, и още от лешници – 57, орехи – 20, бадеми – 19, фъстъци – 16, нахут – 27, боб – 16, леща – 15, грах – 12, слънчогледово семе – 28, ленено семе – 26, синя боровинка – 42, червена боровинка – 23, офика – 16, сушени кайсии – 15, шипки – 12, къпини – 9, стафиди – 5, сладък лапад – 37, валериана – 16, коприва – 13, градинска лобода и обикновен слез – 12, разгон (гърлица) и мъртва коприва – 11, живовляк и градински киселец – 10, чувен – 9, широколист живовляк и къдраво зеле – 6, магданоз листа и глухарче – 8, спанак – 0,6, хрян, чесън, броколи, гъба пумпалка – 5), пащърнак и артишок – 4), бирена мая – 5. Съотношението между цинка и мангана в българския лимец е 1:1

Съотношението между цинка и мангана в българския лимец е 1:1

Отвари и запарки от някои билки също водят до повишаване на количеството манган в организма: люцерна, корен от репей, лайка, очанка, семе от резене, хмел, хвощ, сминдух, женшен, лимонова трева, лопен, мента, червена детелина, диоскорея, бял равнец, къдрав лапад.

На този вкусен фон обаче кълновете от лимец, какъвто и да е, изглеждат като съкровищница на манган, в която природата е насипала непонятно и сякаш ненужно големи количества. Хлябът от български лимец се нарежда по същия показател на трето място, веднага след черния чай и лешниците. Само че той все пак е хляб и постоянната му употреба не е свързана нито с надмерна възбуда, както е при черния чай; нито със запичания, както е в отделни случаи при лешниците.

Впрочем ето и данните от нашето изследване за наличието на органичен манган:

– в кълнове от българския еднозърнест лимец – 242 мг/кг;

– в кълнове от австрийски еднозърнест лимец – не покълва;

– в кълнове от френски еднозърнест лимец – 169 мг/кг;

– в кълнове от българска хлебна пшеница – 160 мг/кг;

– в пълнозърнесто брашно от българския еднозърнест лимец – 53 мг/кг;

– в пълнозърнесто брашно от австрийски еднозърнест лимец –50 мг/кг;

– в пълнозърнесто брашно от френски еднозърнест лимец – 37 мг/кг;

– в пълнозърнесто брашно от спелта с произход Германия – 31 мг/кг;

– в пълнозърнесто брашно за хляб тип 1700 – 35 мг/кг;

– в брашно за бял хляб тип 500 – 12 мг/кг.

С мангана работата се оказва по-лесна. Дори да се усвоява наполовина, достатъчен е 300 г бял хляб, за да си набавим дневната норма.

Добре е обаче да запомним съотношението между цинка и мангана в българския лимец. То е 1:1. В останалите видове покритосеменни пшеници това равенство не се появява. Когато стане дума как природата структурира, не можем да не се запитаме защо човешките потребности според днешните ни схващания изискват шест-осем пъти повече цинк, отколкото манган, а в същото време природата слага в лимеца поравно от двете. Да не би силите, които се изявяват в човешкия организъм посредством тези два микроелемента, да изискват друг вид балансираност, за която все още само подозираме, но не сме се научили да я разчитаме и ползваме.

Желязо (Fe)

Ако ви липсва достатъчно воля; ако вашата деятелност е затруднена без видима причина; ако сте зиморничави и крайниците ви изстиват бързо, а бледността на кожата ви е постоянна; ако усещате все по-чести замайвания и дори склонност към припадъци; ако неспокойствието започне да съпровожда дните ви от сутрин до вечер, а към него се добавят и безпричинни страхове; ако най-после ви напусне дори отчасти смелостта да живеете – не бързайте да се отчайвате, а помислете за желязото.

Това е металът с най-високо съдържание в човешкия организъм.

Седемдесеткилограмов мъж носи в себе си 5,85 г желязо. Чернокос ли е – стига му. Русокос ли е – ще му е нужно още малко. Желязото се разпределя в организма по следния начин:

– в хемоглобина – 3,25 г;

– в миоглобина – 0,60 г;

– в цитохрома – около 1 г;

– в плазмата – 3–4 мг;

– резерва около 1 г.

Така желязото присъства в целия организъм, но именно кръвта и по-специално еритроцитите съдържат най-много желязо под формата на хемоглобин.

Хемоглобинът се състои от два елемента: безцветен белтък (глобин) със собствена структура за всеки индивид и един железен пигмент ? хематин, еднакъв при всички същества с червена кръв.

Съдържанието на хемоглобин у новороденото, както и в първите дни от живота му, достига 150?160 мг, което е свързано с появата на първите признаци на съзнание. (Желязото като че придърпва съзнанието ? би казал философът езотерик Рудолф Щайнер, – помага на Аза за инкарнирането му във физическия организъм.) После, към тримесечна възраст, стойността на желязото спада до 80?90 мг. Това „отдръпване” на желязото, неговото неналичие или невъзприемане от майчината кърма отваря пътя на по-необходимите за този период вегетативни и метаболитни процеси на растеж. На детето трябва да бъдат оставени сили да построи организма си, преди да се самоутвърждава. Цената, която се заплаща за видимо намаленото съдържание на желязо, е повишената заболеваемост на детето до седемгодишната му възраст. „От медицинска гледна точка си е изкушение да компенсираме този привиден недостиг на желязо – твърди антропософът д-р Виктор Бот, – но бихме извършили сериозна грешка, като не признаваме намеренията на природата и свържем преждевременно Аза с физическия организъм…”

Тук трябва да ни заинтригува едно съвпадение между нуждите на подрастващото дете и структурата на микроелементите в лимеца: повече цинк, по-малко желязо. И наистина, срещу онези 53 мг цинк на килограм зърно, които ще помогнат за извайването и изграждането на хормоналната система на малкия човек до седемте му години, стои твърде по-ниското съдържание на желязо – 37 мг. При възрастния организъм нуждите имат обратни стойности, но какво да се прави – и лимецът, като своята майка, природата, обича повече децата!

И понеже науката все още не се е домогнала до пътеката, от която се е появил на нашия свят еднозърнестият лимец, аз съм изкушен да кажа: лимецът е особено сътворена храна, изначална – добре приложима за началото на някогашното гладно човечество и още по-добре към всяко отделно начало на днешния човешки живот.

Мисля, че възвръщането на това растение в народната душа и на българската трапеза е доказателство за някакво ново начало. Нашата чезнеща нация трябва отново да се опре на ДРУГИЯ ХЛЯБ, на чистия, на силния, на невъзможния за подправяне. Истинската медицина започва от храната, или още по-вярно ? от нивата.

Да лекуваш в операционната и после да изпращаш човека в столовата на болницата, където да го тровиш, за да се налага утре да му изрежеш следващия болен орган... Каква участ... Бедни лекарю, смири своята гордост! Върни се на нивата, в кухнята и почни отначало... Ти си човекът, който има право, но трябва да имаш и кураж. Не куража да кажеш на болния: „Ако не отидеш на операция, умираш...”, а куража да спреш световните властелини в земеделието и храните, които ни превърнаха в жертви на банковите им сметки... Изключително важно е децата да поемат необходимото количество желязо

Изключително важно е децата да поемат необходимото количество желязо

Превъзходство на еднозърнестия лимец пред хлебната пшеница по съдържание на естествени антиоксиданти и селен

Учени вече са доказали превъзходството на еднозърнестия лимец пред хлебната пшеница по отношение на съдържанието на естествени антиоксиданти и селен (Se).

Те заложили двугодишен прецизен експеримент на открито с 15 различни сорта пшеница. Оказало се, че натрупването на селен от сортовете е различно, като еднозърнестият лимец (Triticum monococcum) притежава по-висока такава способност от останалите изследвани сортове пшеница. Еднозърнестият лимец се проявява в експеримента като перспективен сорт, а високото съдържание на селен в зърното му занапред ще бъде вписано във визитката му. Високите стойности в корените показват благоприятния ефект върху биоакумулацията на микроелемента в почвата.

Като имаме предвид, че селенът помага на организма да се изчиства от токсични метали; че по този начин се явява антагонист на живака, оловото, алуминия и кадмия, можем да го представим като мощен антиоксидант, допълнителен съюзник в борбата на макрофагите със свободните радикали и радионуклеидите. С други думи, микроелемент с антиоксидантни свойства, който не може да бъде синтезиран в човешкото тяло и да бъде заменен с който и да е друг елемент.

Установено е и че най-малко 1 млрд. души в световен мащаб страдат от дефицит на този микроелемент.

Из „Лечение с билки и светлина. Ароматерапия”

Книгата може да поръчате тук!