При фамилна обремененост рискът от поява на заболяването се увеличава между 6 и 8 пъти и често се проявява в по-ранна възраст - тогава скринингът трябва да започне около 40-45-годишна възраст, казва началникът на Отделението по медицинска онкология към СБАЛОЗ "Проф. Д-р М. Мушмов" в София

- Д-р Мангалджиев, ракът на простатата е второто най-често онкологично заболяване при мъжете и често се смята, че в ранните си стадии протича без симптоми. Съществуват ли все пак ранни признаци, които могат да насочат към диагнозата?

- В ранните стадии на рак на простатата липсват специфични симптоми, които ясно да насочат към онкологична диагноза. Оплакванията, които се наблюдават, се припокриват със симптомите на доброкачествената простатна хиперплазия и възпалителните заболявания на простатата - често уриниране, отслабена струя, нощно ставане.

Средната възраст за диагностициране на заболяването е около 68 г.

- период, в който подобни симптоми често се възприемат като част от нормалния процес на стареене. Именно това прави заболяването трудно разпознаваемо без целенасочен скрининг.

- Кои мъже са с по-висок риск от развитие на рак на простатата?

- Възрастта остава най-значимият рисков фактор - рискът от развитие на рак на простатата нараства с напредването на годините. Вторият ключов фактор е фамилната обремененост. При наличие на баща или брат с рак на простатата рискът се увеличава между шест и осем пъти и заболяването често се проявява в по-ранна възраст, поради което скринингът при тези мъже трябва да започне около 40-45-годишна възраст.

Етническата принадлежност също има значение в глобален аспект. Ролята на храненето и начина на живот не е водеща, макар че средиземноморският модел на хранене се разглежда като потенциално протективен.

- Каква е ролята на PSA теста и как трябва да се разбира той в контекста на диагностиката на рака на простатата?

- PSA, или простатно-специфичният антиген, е органоспецифичен, но не туморноспецифичен маркер. Повишението на неговите стойности не е равнозначно на диагноза рак на простатата. PSA може да бъде повишен при доброкачествено уголемяване на простатата, при възпалителни процеси, както и след механично въздействие - например продължително колоездене или пътуване.

Истинската клинична стойност на PSA е в неговата интерпретация

- съпоставка с възрастта на пациента, обема на простатната жлеза и динамиката на стойностите във времето. Ниско съотношение между свободния и общия PSA, особено под 10%, повишава вероятността за злокачествен процес, но само по себе си не представлява диагноза, а насочва към необходимост от допълнителни изследвания.

- Какви са правилните стъпки след установяване на повишен PSA?

- При повишени стойности на PSA задължително следва консултация със специалист уролог. Съвременният диагностичен стандарт включва провеждане на мултипараметричен ядрено-магнитен резонанс на простатата още преди биопсията. Това позволява прецизно идентифициране на съмнителните зони.

При наличие на такива се пристъпва към т.нар. фюжън биопсия – насочен метод, който значително повишава диагностичната точност и намалява риска от пропускане на клинично значим тумор.

- До каква степен ракът на простатата е лечим, когато бъде открит навреме?

- Ракът на простатата, диагностициран в ранен, локализиран стадий, е напълно лечим. Това е ключовият аргумент в полза на активния скрининг и ранната диагностика. Разполагаме с

няколко утвърдени радикални подхода - хирургично лечение, лъчетерапия и брахитерапия

При внимателно селектирани пациенти с нискорискови тумори е възможен и подходът на активно наблюдение, който не компрометира прогнозата.

- Какви са съвременните възможности за лечение, включително при напреднал и метастатичен рак на простатата?

- При локализираните форми значителен напредък е постигнат с робот-асистираната хирургия и усъвършенстваните лъчелечебни техники, които осигуряват по-добър онкологичен контрол при по-малко функционални усложнения. При напредналите и метастатични форми на заболяването съвременната медицинска онкология разполага с богат арсенал от медикаментозни терапии.

Комбинираните лекарствени режими значително удължават преживяемостта

и подобряват качеството на живот на пациентите. Достъпът до тези терапии в България е съпоставим с този в повечето европейски страни.

- Какви са най-честите страхове, които възпират мъжете от навременен преглед?

- Най-често това е страхът от самата диагноза и нежеланието да се потърси медицинска помощ. Много мъже отлагат профилактичните прегледи, докато симптомите станат изразени, което често означава диагностициране в напреднал стадий.

Именно поради това ракът на простатата често е наричан "тихият убиец" - не защото не може да бъде открит, а защото не се търси навреме.

- Съществува ли организиран национален скрининг за рак на простатата в България?

- Към момента в България

няма национално организиран скрининг за рак на простатата в пълния си аспект

Съществуват отделни кампании и инициативи, но липсва цялостен, системен модел със събиране и анализ на данни, дългосрочно проследяване и оценка на реалния ефект от ранната диагностика.

- В заключение - какво е най-важното послание, което ще отправите към мъжете?

- Най-важното послание е, че ранната диагностика спасява живот. Ракът на простатата е сред онкологичните заболявания с най-добра прогноза, когато бъде открит навреме. Прегледът не е заплаха - той е възможност!

Визитка

Д-р Радослав Мангалджиев е началник на Отделението по медицинска онкология към Специализираната болница за онкологични заболявания "Проф. д-р М. Мушмов", София

- Член е на Българското онкологично научно дружество (БОНД), Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO), Българската асоциация по химиотерапия и съпредседател на Сдружението на медицинските онколози

- Завършва Медицинската академия в София през 1996 г.

- Притежава специалности по медицинска онкология и по кожни и венерически болести

- Професионалните му интереси са в областта на онкоурологията – карциноми на простатата, пикочния мехур и бъбречноклетъчен карцином