Другите усложнения са тежки диарии и инфекции на ушите с риск за слуха.

Ширещото се мнение, че морбили е просто една детска болест, която “минава и заминава”, е прекалено хубаво, за да е истина.

Световната статистика показва друго - тази дребна шарка често дава усложнения. Протичането се затяга при един от 12 - 16 заразени. Най-честите усложнения се развиват в червата, ушите, белия дроб, мозъка. При 1 от 1000 болни се стига до фатален изход. Това предупредиха епидемиолозите, инициирали дискусия за болестите, които може да се предотвратят с ваксини.

В хода на морбили инфекцията може да се надгради с диария, ушно възпаление (отит), пневмония, остро възпаление на мозъка (енцефалит), а според по-нови данни е възможно дори да удари сърцето. При бременните с морбили има висок риск да загубят плода или бебето да се роди преждевремнно с поднормено тегло.

По глобални данни при децата пневмонията е най-честата причина за смърт, свързана с усложнения при морбили, а при възрастните - енцефалитът, но много деца също губят живота си от мозъчно възпаление. При драматичните случаи, дори човек да оцелее, може да има трайни последици. Например възпалението на ушите носи риск от намаляване или загуба на слуха.

При епидемията у нас през 2010-2011 г. страната “пламна” с 24 000 болни, 24-има починаха.

Неврологичните последици от морбили може да се изявят години след шарката. Сега невролозите се сблъскват с щетите, които епидемията отпреди 9 г. нанесе сред заболелите, обясни проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

 Колко чести са различните усложнения и кога се появяват късните проблеми?

До 25 години след морбили може да се изяви

субакутен склерозиращ паенцефалит

Най-страшното късно усложнение, което може да се свърже с боледуване от морбили, е субакутният (подостър) склерозиращ паенцефалит. Това е тежко дегенеративно заболяване на централната нервна система. Започва с нещо като мозъчна мъгла, деменция, неясна реч, гърчове. Началото е между месец и 25 г. след шарката, често 7-10 г. след боледуването. Смята се, че причината е морбилозен вирус от групата Paramyxoviridae. Попаднал в мозъка, след различен “спящ” период започва да поразява близки неврони. Механизмът не е съвсем изяснен, но се допуска, че активирането става при автоимунни процеси.

По данни на Американския център за контрол на заболяванията риск да развият усложнението има при 4-10 от всеки 100 хиляди боледували от морбили, най-често деца под 1,5 г.

Рискът за другите усложнения е най-голям във възрастта до 4-5 и след 25 г.

У нас няма данни, но в САЩ изчисляват, че 1 на 12 души с морбили прави диария, 1 на 14 - отит, 1 от 16 - пневмония. Рискът от смърт е най-голям при морбилен енцефалит. Развиват го 1 на 1000 няколко дни след обрива. Към общото неразположение с температура се добавят силно главоболие, скованост на врата, повръщане, гърчове.

Тежките усложнения са причина епидемиолозите да препоръчват всички, за които няма противопоказания, да бъдат ваксинирани. Създаването на т.нар. колективен имунитет е начин да бъдат защитени и малкият процент хора с имунни заболявания, трансплантирани, алергични, деца в подимунизационните 13 месеца, за които ваксините са забранени.