Това предупреди Световната здравна организация с прогнозата за чаканите щамове през новия грипен сезон. Епидемиолозите кръщават вирусите по твърди правила.

Свински грип ще ни разболява и следващата зима. Това е превод на прогнозата на Световната здравна организация за преобладаващите щамове в следващата епидемия. На база на очакваните разновидности СЗО даде препоръките си към производителите на ваксини защита от кои вируси да заложат в продуктите си. Това са по два вида от А и В тип:

A(H1N1)pdm09 “Бризбейн”

A(H3N2) “Канзас”

B “Колорадо” от линията “Виктория”

B “Пукет” от линия “Ямагата”, сходен на вируса от същия вид от 2013 г. Защита от тях трябва да осигуряват 4-валентните ваксини, а в 3-валентните ще липсва “Пукет”, за който се очаква по-слабо разпространение. Препоръките за ваксините 2019/2020 са одобрени и от Комитета за лекарства за хуманна употреба на Европейската агенция по лекарствата.

Обявяването на прогнозите всяка година събужда съмнения в групата на подозиращите заговор срещу човечеството. Редовният въпрос е: а откъде знаят, че ще има грип, и даже са наясно какъв ще е! Ами да, ще има грип, през всеки студен сезон

блуждаещите и през

лятото грипни вируси

намират благоприятна почва за предаване от човек на човек. Това, че ще има грип, не е прогноза, а медицинска аксиома – не се нуждае от доказване.

Вируси, които ще преобладават следващата зима, се прогнозират още преди абсолютния край на настоящия грипен сезон на базата на разпространение. За северното полукълбо водещи за прогнозата са данните от южното полукълбо и обратното. Когато на едното място епидемията затихва с идването на пролетта, на другото влизат в “окото” на грипната буря.

По-резонен може да е въпросът защо, след като от големи семейства инфлуенца вируси – А, В и С и D, потенциал за епидемии сред хората имат само първите два, всяка година чуваме за различни вируси с имена, в които влизат букви, числа, географски имена и пояснения като “свински” и “птичи”. Грипните вируси непрекъснато се променят и надграждат.

Тези мутации пречат на организма да си изработи веднъж завинаги имунитет срещу основните разновидности и повече да не боледува.

В зависимост от това колко голяма и бърза е промяната на вируса, боледуваме отново и ходът на инфекцията е различен като тежест и прогноза за усложнения. Грипните вируси се изучават от 70 г. и разновидностите получават “лични” имена. Няма бинго в кръщаването, зад всеки елемент стои информация.

По разликата в базовите белтъци на вирусите те се причисляват съответно към типовете А или В. След това вирусите от А групата се сдобиват с H и N в името си, но това няма нищо общо с тежестта на симптомите на грипа. Те описват белтъчната структура на вируса - различни форми на гликопротеинови шипчета на повърхността на вируса според ролята им в размножаването на вируса. В биологичен смисъл не е точно размножаване, по-точно е да се каже, че вирусите създават свои копия, като за целта се внедряват в жива клетка гостоприемник на човек или животно и увеличават своя брой само чрез нейното деление.

H структурите са свързани с гликопротеин с име хемаглутинин, който помага на вируса да идентифицира рецепторите в клетката гостоприемник. N шипчетата са ензим, наречен невраминидаза. Те съдействат за разграждането на лигавицата около клетките на гостоприемника в дихателните пътища и така дават път за проникването на вируса в клетката гостоприемник.

“Израстъците” обаче не са еднакви във всички А вируси. Известни са 17 разновидности на H-шипове и 10 вариации в N шипове. Тези различия прецизират името на вирусите на грип А. Например вирусът H1N1 има хемаглутинин форма 1 и невраминидазна форма 1, H2N3 – съответно форма 2 и форма 3, и аналогично за всички комбинации. Друг пример: H3N1 и H3N2 имат сходни хемаглутининови протеини, но различни невраминидази.

С добавянето на географски и времеви ориентири се разграничават мутациите в основните вируси във времето. Вметването на определението свински или птичи дава информация, че части от вируси, които са заразявали само съответното животно, са се промъкнали в човешкия грипен вирус.

Нахлуването им в човешкия

вирус води до пандемия,

тъй като той е принципно нов и непознат за имунната система на хората. Към името на такива вируси се добавя pdm – обозначение за пандемичност, и съответната година. Например свинският грип от 2009 г. се изписва A(H1N1)pdm09.

Добавянето на географски регион е свързано с мястото на първото изолиране на мутацията. Най-поразителната разлика между H1N1 и сезонния грип е, че при “обикновения” грип умират повече възрастни, а при пандемичен – млади и здрави хора и бременни жени.

Вирусите тип В се различават по антигенните си структури и се диференцират в две основи линии – “Ямагата” и “Виктория”, като също имат подвидове, но като цяло са по-малко изменчиви и по-ниско вирулентни от А вирусите.