Като изключим вероятността това да е справедлива и правдива констатация, породена от лошия характер, негативизма, недопустимото отношение към околните, както и свръхконкурентната среда, в която могат да възникват подобен тип взаимоотношения, усещането, че всички ни мразят може да произтича от сериозна психиатрична патология. Ето някои от най-важните състояния:

Параноидно личностно разстройство

Личностовото разстройство се характеризира с траен, устойчив модел на възприятие за света, отношение към хората и нагласи за себе си. Нарича се разстройство, защото се различава коренно от това при по-голямата част от хората, а така също и създава условия за нестабилност във функционирането в семейна, професионална и изобщо социална среда. Казано по-просто, пречи на самия човек, у когото се установява. Хората с параноидно личностно разстройство постоянно са подозрителни към околните, смятат, че те са злонамерени към тях, искат да им навредят. Началото е в ранната, зряла възраст и налице в разнообразни ситуации. Подозренията обикновено са без достатъчно основания. Има опасения, че другите го използват, мамят, не са лоялни към него, не са надеждни нито като приятели, нито като съдружници. Поставя близките хора, с които общува, които и без това са малко, постоянно на изпитания и тестове. Не желае да споделя с другите. Долавя подигравателен или заплашителен смисъл в доброжелателни забележки или случки. Не прощава обиди, оскърбления или пренебрежително отношение. И е изключително злопаметен. На този фон понякога е възможно да възникнат бурни обостряния. Тогава се получават конфликти, които могат да прераснат и във физическа разправа. Лечение няма или е възможно единствено омекотяване на някои от изброените черти, и то само при условия, че човекът осъзнае и пожелае това.

Параноя

От тяснопсихиатрична гледна точка това състояние е коренно различно от предходното. Практически то е заболяване, за разлика от личностната структура, описана при параноидното личностово разстройство. При параноята е налице основна идея, която е налудна. Тя може да бъде ревностова, откривателска, реформаторска и пр. Характеризира се с нелепост и абсурдност. В останалите сфери на личността обаче не се откриват тежки нарушения. Типичният пример е патологичният ревнивец. Обикновено тези състояния се появяват след края на четвъртото десетилетие, началото на петото. Съпътстват се от алкохолна злоупотреба. Извън темата, в случая "изневяра", човекът може да общува нормално с познати, да функционира добре като професионалист, стига да няма зависимост към алкохола, разбира се. За разлика от параноидната шизофрения тук личността като цяло е запазена и непокътната. Други такива "монотематични лудости" са идеите за величие, реформаторство. Човек изпитва огромно щастие от това, че се чувства велик, неповторим, призван да извърши грандиозни дела. Гледа на другите като на по-низши от него. Дори е убеден, че те го мразят, завиждат му, защото той е толкова способен, колкото те никога няма да бъдат. Тези състояния се лекуват трудно.

Маниен синдром

Идеята, че другите ми завиждат, мразят, защото аз съм най-великият, най-често се среща в рамките на маниен епизод от биполярно, афективно разстройство. Манията за величие всъщност е патологично състояние. При психотичната мания тя се преобразува в идеи за преследване. Другите толкова ме мразят, че искат да ме унищожат заради моите невероятни, божествени способности. Лечението е посредством медикаменти. Психотерапията в активния стадий може да изложи на риск психотерапевта. Сред лекарствата са антипсихотици, хармонизатори на настроението, успокоителни и др. Важно е при лечението да се има предвид вероятността спонтанно превключване от манийна към депресивна симптоматика в рамките на биполярното афективно разстройство. Това е работа на психиатрите, но може да бъде от полза и за наблюденията и грижите на близките, на болни с подобни заболявания.

Параноидна шизофрения

При нея налудността за въздействие и преследване е ключова за поставянето на диагнозата. В някои случаи е възможно развитието й да протече както при биполярното, афективно разстройство, но най-често възниква спонтанно. Лечението е с антипсихотици.