Макар да знаят колко неприемливи са за обществото, мнозина изпитват тайно и открито негативни нагласи срещу децата изобщо и спрямо собствените си чеда. При някои това е временно явление, въпрос на лошо настроение. При други - трайна черта. Ето някои от обясненията на този психологически феномен:

Непоносимост към шум

Тежкият стрес изостря сетивата ни. Някои елементи от заобикалящата ни среда, които преди не са ни правили впечатление, се превръщат в непоносими дразнители. Сред тях най-често са по-силни и натрапливи шумове, светлинни сигнали, миризми. Жегите допълнително влошават нещата. Подобно хронично състояние може да провокира у нас бурна и несъответна реакция спрямо дреболии като шумната детска игра. Вместо да си го изкарваме на малчуганите обаче, трябва да решим не е ли време да си починем от стреса.

Липса на свои деца

Според някои психолози възпитанието на децата е двупосочно. Както ние формираме младото поколение, така и то влияе върху нас. Грижата за собствените ни деца в много случаи ни прави толерантни и спрямо чуждите.

Понякога обаче невъзможността да се създаде собствено потомство предизвиква трайна отрицателна нагласа срещу децата изобщо. Тя може и да е несъзнателна. А и далеч не е характерна за всички бездетни. При някои хора настъпва обратното - възниква безгранична обич към всички деца по света. По принцип положителните емоции могат само да помогнат, дори и при наличие на някакви физически или психически проблеми, довели до липса на потомство.

Нарцисизъм

Нарцисизмът представлява ранен етап от психичното ни развитие. Някои хора така и не успяват да го преодолеят. Дълбокият смисъл на това е, че повечето стимули от външната среда се възприемат като застрашаващи. Обект на максимално удоволствие е егото и нищо извън него. Хора с нарцистичен характер трудно сменят социалните и житейските роли. Способността да осъзнаваме как да бъдем различни в ежедневието с децата, родителите, приятелите, колегите и пр. гарантира по-спокоен и успешен живот. Нарцисистите се дразнят от децата, защото вторите по определение биват щадени и обгрижвани, нещо, към което се стремят и първите. Така или иначе, отново децата влизат в ролята на жертва, в случая на нещо, за което те нямат абсолютно никаква вина. Подобна нагласа се преодолява, но с продължителна психотерапевтична работа.

Инфантилизъм

Инфантилните хора не са с някакъв интелектуален дефицит. Имат своеобразно мислене, което ги свързва повече с децата, отколкото с възрастните. Те ги възприемат като равни и се дразнят от тях, както ние се ядосваме на връстниците си, а сме готови да се отнесем със снизхождение към децата.

Психотравми от детството

Някои травмиращи спомени от детството ни могат да се реактивират при повторна среща с деца. По принцип такъв тип травми са покрити дълбоко в паметта. Когато обаче се идентифицираме с децата, можем да изпаднем в неприятно очакване да преживеем отново болезненото събитие от миналото.

Нервно-психично изтощение

До такова състояние можем да достигнем, ако не почиваме достатъчно. То се съпътства с главоболие, нарушения в концентрацията и работоспособността, понякога и с нарушения във възприятията. От народопсихологична гледна точка често сме склонни да не разпределяме правилно работата си. Това може да доведе до моменти на изключително напрежение в края на срока, за който трябва да свършим дадено задание. Тези щурмовашки усилия не остават ненаказани. Тогава се изтощаваме извънредно много и обикновената почивка след тях не е достатъчна, за да възстанови организма ни. Този стил на работа ни обрича на повече стрес и по-бързо остаряване. По-неприятното е, че той може да промени характера ни. Така ставаме в състояние да намразим дори и най-любимите си занимания, а обичаните от нас хора да отнесат всичките негативи за това. Ако стилът се укрепи и стане постоянен, тогава рискът да загубим обичта на близките си, с които се държим нервно и напрегнато, се увеличава. Ако не можем да търпим собствените си деца, винаги първо трябва да помислим самите ние дали не сме създали условията това да се случи с неправилното си отношение към тях. Вече у нас има множество фамилни терапевти. Тази психотерапевтична помощ не бива да се отказва, защото децата са ключът и барометърът за функционалността на системата от взаимодействия, наречена семейство.