Всеки е различен, защото характерът е уникално съчетание на черти, модели на реакция, поведение, ценностна система. Той се изгражда още в утробата, от възпитанието на родителите и подлежи на изменения през целия живот. В много ситуации по различни причини се получават изостряния на отделни негови страни. Те помагат на адаптирането към околната среда. Друг път - пречат. В трети случаи са толкова силни, че правят се забелязват от околните и дори затрудняват живота им. Тогава се наричат личностни разстройства.

Те се характеризират с устойчив модел на вътрешни преживявания и поведение, които се отклоняват значително от очакваните в културалната среда на пациента. Засягат начините за възприемане и осмисляне на себе си, другите хора и събития; обхвата, интензивността, лабилността и съответността на емоционалната реактивност; взаимоотношенията с другите; както и нещо много важно - импулсивността. Едно от най-типичните неща за тези хора е това, че те съзнават какво не им достига, знаят, че имат проблеми с удържането на напиращите импулси, но нямат нито желанието, нито възможността да ги контролират или променят. Този модел е постоянен, независимо какви неща сервира външната среда. Води до нарушения и дистрес във функционирането в семейна, професионална и други важни области от битието.

Но това не е нито психична, нито телесна балест. Характеровите черти и начини на реакция не са и резултат от злоупотреба с медикаменти или наркотици. Въпреки че някои личностни разстройства могат да предизвикат подобно рисково поведение и в крайна сметка да доведат до зависимост.

Според днешните психиатрични класификации има няколко типа личностни разстройства. Първата група е т.нар. странни личностни разстройства. Към нея спадат параноидните, шизоидните, шизотипните личности. Параноидните са подозрителни, недоверчиви, злопаметни, с изострено чувство за достойнство. Вечно търсят някакъв подтекст, нещо, за което да се обидят. Шизоидните са склонни да се изолират, да избягат от света, за да не им навреди той. Шизотипните имат странно поведение, обличат се причудливо, имат странни интереси. Втората група са т.нар. драматични личности. Сред тях са антисоциалното, граничното, хистрионното, нарцистичното личностни разстройства. За антисоциалните типове е характерен устойчив модел на незачитане или нарушаване на правата на другите, с начало от 15-годишна възраст. Налице е неспособност за съобразяване със социалните норми особено по отношение на законите-чести действия, ставащи поводи за арести. Този тип хора могат да бъдат измамници, да ползва фалшиви имена; да заблуждават другите за лична изгода или удоволствие. Те са импулсивни. Трудно планират бъдещето си. Раздразнителни и агресивни са и т.н. За граничното личностно разстройство или т.нар. бордърлайн личност е най-характерна нестабилността във взаимоотношенията, себевъзприемането и чувствата. Импулсивността се проявява още в началото на зрялата възраст и е налице в разнообразни ситуации. Този тип хора отчаяно се опитват да избягнат действително или въображаемо изоставяне. Имат нестабилна представа за собственото аз или усещане за самия себе си. Могат да бъдат склонни към самоубийство поради хронично чувство на празнота. Стресът им влияе много зле. Хистрионното личностно разстройство се изразява в постоянна необходимост от това да бъде център на вниманието. Такива хора имат драматично поведение, сякаш постоянно са пред публика и търсят да спечелят одобрението й. Използват външния си вид, за да привлекат вниманието. В същото време чувствата им са бързо променящи се и плитки. Лесно се поддават на внушения.

Третата група личностни разстройства са т.нар. тревожни. Сред тях са отбягващо личностно разстройство, зависима личност, обсесивно-компулсивно личностно разстройство. Първото се изразява в множество социални задръжки, усещания за непълноценност, свръхчувствителност към негативни оценки. Този тип хора нямат желание за общуване, ако не са сигурни, че ще бъдат харесани. Дълбоко в себе си вярват, че са непривлекателни, по-малко ценни за другите. Съпротивляват се силно, когато се налага да поемат лични рискове или да започват нови дейности поради страх да не се изложат. Зависимата личност постоянно има нужда да бъде обгрижвана. Страхува се да не бъде изоставена. За да получи вниманието и необходимата грижа, е в състояние да се подлага на и да върши неприятни, дори опасни неща. Страховете, че няма да се справи сам (сама), са преувеличени и нереалистични. Обсесивно-компулсивната личност за разлика от психичното разстройство със същото име, което замества старото наименование "натраплива невроза", се характеризира с постоянна загриженост за подреденост, съвършенство и контрол върху преживяванията и взаимоотношенията за сметка на гъвкавостта, откритостта и ефективността. Перфекционизмът, който тези хора изповядват често открито, възпрепятства завършването на работата. Такива могат да бъдат много от т.нар. работохолици. Наред с тях са и свръхморалните хора, които са склонни да наказват останалите за липсата на нравственост. Друга характерна черта е скъперничеството.

Всички тези модели на поведение, общуване, мислене се оформят още в юношеска възраст. С времето могат да се задълбочат, а в някои по-редки случаи да се смекчат, т.е. да станат по-приемливи за околните. Сами по себе си не са заболявания. Не подлежат на лечение и промяна. Възможно е обаче бурните отреагирвания, както и дезадаптивните черти да бъдат коригирани. Най-вече на подобен медикаментозен контрол подлежи раздразнителността, както и депресивността. На фона на личностните разстройства могат да възникват всякакви други психични разстройства, както и други промени в характера под влияние на възрастта, травми на мозъка, инсулти и други неврологични и общомедицински заболявания.