Твърде характерен симптом на тревожност е неясното, неопределено усещане за някаква надвиснала заплаха. Тя може да се изживява като застрашаваща непосредствено самия индивид, у когото възниква, а може да се отнася по някакъв начин за негови близки. Обикновено по-интровертно, нарцистично настроените се плашат за себе си, а по-екстровертните, алтруистични натури - за роднините и най-близките си, за хората, за които смятат, че трябва да се грижат по един или друг начин. Нерядко този тип преживявания се възприемат като осенявания, вдъхновения или прозрения. Усещащите ги имат чувството, че могат да надникнат в бъдещето. "Имам лошо предчувствие. Сякаш нещо лошо се готви да се случи." Дали наистина познават в предсказанията си, е въпрос на друго изследване. Тук ще се концентрираме върху тревожността, която изпитват. Този тип тревожност от очакването е особено характерен за жени на средна възраст, въпреки че може да се срещне и при мъже. Мъчителен е и има следните обяснения от психиатрична гледна точка.

Остър стрес

Острата реакция на дезадаптация може понякога да се характеризира с блокиране, невъзможност за вземане на решение и паникьосване. Преобладаващото чувство е безпомощност, безизходица и застрашаваща, неопределена, надвиснала опасност. То може да възникне след остър стрес или след хронично психотравмено изживяване за несправяне с изискванията на средата, работата, дома, близките и пр. Острите разстройства на адаптацията протичат с тревожност, с депресия, и с двете, с нарушения в поведението и други симптоми. За поставянето на диагноза от този тип е необходимо усещането да е получено в рамките на един месец след излагането на психосоциалния стрес. Лечението е психотерапевтично - кризисна интервенция, както и медикаментозно - по преценка на психотерапевта, психиатъра. Подобни състояния не са за подценяване, защото могат да доведат до бурни, негативни и опасни за страдащия реакции, включително и самоубийство.

Магическо, символно мислене

"Не сме суеверни, защото това носи нещастие." Така мнозина се шегуват с фатализма си. Истината е, че повечето хора имат някакви схеми на разсъждение, при което са склонни да смятат, че могат да въздействат мисловно върху събитията. Такъв тип магическо, символно мислене е напълно нормален. Пример за това е "ще си взема чадър, за да не завали, защото всеки път, когато не го нося, вали". При някои този тип разсьждения е по-интензивен и емоционално оцветен, отколкото при други. Затова и те отдават по-голямо значение на лошите си предчувствия. Подобна е тревожността, обземаща някой, който е сънувал изключително жив и злокобен сън. По принцип можем и да не вярваме в тях, но когато ни се случат такива сънища или ни споходят подобни предчувствия, ставаме по-суеверни от друг път. Най-голямо значение все пак за нормалната реакция в такива ситуации са културалните напластявания и рационализмът. В противен случай можем да станем роби на собствените си предчувствия. А има някаква вероятност и те да се окажат грешни. Любопитното е, че образованието няма значение относно този тип тревожност.

Невротични разстройства

Лошите предчувствия могат да се съпътстват от странни изживявания, усещания за отделяне от тялото, редица преживявания като дежавю - вече видяно; дежавекю - вече преживяно; вече прочетено и пр. По своя характер те са нарушения на паметта и са най-характерни за хистрионните, невротични, психични разстройства. В повечето случаи не представляват заболяване в тесния смисъл на думата, но могат сериозно да нарушат функционирането в обществото и семейството, както и да създадат сериозни проблеми на околните. Напр. т.нар. комплекс на Касандра - дъщерята на царя на митичната Троя. Тя била измъчвана от древногръцките богове, като те й предоставили дарбата да вижда в бъдещето, но и се погрижили никой да не вярва на предсказанията й.

Епилепсия

Странните усещания за чуждо тяло, чужда самоличност, отделяне от тялото, възприемането на друга действителност, т.нар. дереализация и деперсонализация, се срещат особено често при темпорална епилепсия. В началото преди всеки епилептичен пристъп страдащите от това заболяване могат да усещат цяла палитра от преживявания, включително зрителни и слухови халюцинации, игра на вестибуларния апарат - падане или възкачване, и др. След тази аура, т.е. предвестник на припадъка, се случва и самият гърч. Лечението е с противоепилептични медикаменти, както и редица други психофармакологични агенти.

Метаболитни проблеми

Не трябва да се изключва и тази важна причина за появата на лоши предчувствия. Лошото храносмилане, нарушенията в обмяната на веществата могат да се отразят на психиката. Неприятните чувства могат да се интерпретират като застрашаващи и зловещи, предстоящи събития.

Свръхсетивност

Естествено, в медицината няма нищо невъзможно. Така че не може да се отрече напълно и вероятността, макар и много по-малка поради по-рядкото си естество, лошите предчувствия да са и вид екстрасенски приживявания на свръхсетивност. Един вид ясновидство. Колкото по-свързани с личността на човека, който ги преживява, са толкова по-достоверни.