Фобиите са тревожни разстройства, които се предизвикват от конкретни предмети или ситуации. Спадат към тревожните разстройства. Усещането, което изпитва страдащият от фобия, при среща с източника на страха варира от ледени тръпки през уплаха до откровен, вцепеняващ ужас. Никой не обича подобни емоции. Затова и повечето хора, които се страхуват от едно или друго нещо, се стремят всячески да го избягнат. Това отбягващо поведение може да бъде лесно, ако например страдате от авиофобия - страх от летене. Но представете си колко ограничаващо и дори инвалидизиращо би било, ако имате хелиофобия - страх от светлината. За нищо на света не бихте излезли посред бял ден. Ето някои от множеството видове фобии:

Фобии от ситуации и предмети

Към тях спадат: акрофобията - страх от височини; агорафобия - страх от места, откъдето е трудно или невъзможно измъкването, или е затруднено получаването на помощ, като например на претъпкан площад, откъдето идва и името; алгофобия - страх от болка; аквафобия, хидрофобия - страх от водата; дизморфофобия - страх от обезобразяване, от нарушения във външния вид; клаустрофобия - страх от тесни, затворени пространства, частен случай на това разстройство е страхът от асансьори; гефирофобия - страх от преминаване по мостове; еротофобия - страх от говорене на любовни или сексуални теми; хемофобия - страх от кръв; мисофобия - страх от болести, от заразяване; хоплофобия - страх от оръжия, особено огнестрелни; никтофобия - страх от нощта; пирофобия - страх от огън; параскаведекатриафобия - страх от петък 13-и; както и една нова за обществото ни фобия-номофобия-страх от оставане без покритие на мобилния телефон. Има още десетки, ако не и стотици конкретни ситуации, които могат да предизвикват ужас у всеки човек.

Фобии от животни и други същества:

Айлурофобия - страх от котки; арахнофобия - страх от паяци; апифобия - страх от пчели; кинофобия - страх от кучета; хипофобия - страх от коне; ентомофобия - страх от насекоми; херпетофобия - страх от влечуги; музофобия - страх от мишки, плъхове и други гризачи; офидиофобия - страх от змии; орнитофобия - страх от птици; ихтиофобия - страх от риби. Всички те се събират с общото наименование-зоофобии.

В съвременния език и разбирания са навлезли и множество сходни с изброените термини, с които обаче не се обозначават истински фобии, а всякакви форми на предразсъдъци, като например ксенофобия - страх от чужденци. Така че не всичко, което съдържа частицата "фобия" в името си, действително представлява психично разстройство.

Причини за фобиите

От психологична гледна точка страхът от предметите, ситуациите или животните, се корени в асоциацията, която страдащият от фобията прави между плашещ вътрешен-несъзнаван, конфликт и съответния обект на страх. Така той се превръща в символ на първоначалния източник на напрежение и тревожност. Задейства се несъзнаван, защитен механизъм на Аз-а, наречен "символизация". (За защитни механизми на Аз-а вж. Част ттт Проблеми на характера). Смята се, че независимо от вида си фобията се предизвиква от сходни механизми. Сред тях на първо място е генетичното предразположение. Въпреки това обаче причините за появата им не са изцяло осветлени от съвременната наука. Ясно е едно. Специфичните фобии възникват под съвместното влияние на наследственост, психологични и други биологични причини, както и поради фактори от заобикалящата среда. Лечението се състои в когнитивно-поведенческа психотерапия. Тя се изразява в няколко типа методи. При единия е налице постепенно излагане на пациента към плашещия го обект. Първо той бива каран да си мисли за вещи, свързани с обекта, после да си представи самия обект, да го нарисува, да гледа филми с него, като накрая бива изправен лице в лице с него на живо. Това е т.нар. десензитизация. Другият начин е т.нар. потапяне или флудинг. При него пациентът бива сблъскан фронтално с плашещия обект. Изборът на правилния подход е работа на психотерапевта спрямо всеки отделен пациент, вида и степента на изразеност на фобията. Лекарствата имат роля, но тя е второстепенна.

Социална фобия

Това е особен тип фобия. При нея е налице страх от публична изява, среща или дори само присъствие сред много хора. Мнозина изпитват подобни неприятни чувства, когато им се наложи да говорят пред събрани множества от хора. Изчервяват се. Сърцето им ускорява пулса си. Започват да се задавят, да заекват и пр. Има много обяснения за въпросното поведенческо отклонение. За разлика от специфичната фобия обаче има по-лесен и моментален начин на лечение. Прилага се бета-блокер-кардиологично лекарство за понижаване на кръвното налягане и регулиране на сърдечния ритъм. Ако състоянието не се подобри и доведе до сериозно ограничаване на контактите, то необходимо прилагане и на психотерапевтични оценка и сесии.