Страхът от срещата с лекар е нещо доста разпространено и до голяма степен обяснимо. Лошото е, че често се превръща в непреодолима пречка за извършване на преглед. Това възпрепятства поставянето на диагноза, правилното и навременното лечение, а в някои случаи може да коства дори живота на пациента. Има много причини за страха от белите престилки. Едни от тях са дълбоко психологични, а други произтичат от организацията и администрирането на медицинските услуги. Някои от страховете са оправдани, с други трябва да се преборим вътре в себе си. Ето някои от най-честите.

Страх от болка

Най-елементарният и разпространен страх това е уплахата от вероятното причиняване или изпитване на болка. Тя ни пречи при вземането на решение да отидем на зъболекар. Това води до отлагане и изоставяне на грижата за зъбите ни, която впрочем трябва да се полага постоянно. По подобен начин се опасяваме от прегледа при личния ни лекар или специалисти по хирургия, вътрешни болести и др. Страхът от вероятна болка се увеличава, ако сме имали негативни преживявания като по-малки, свързани с операции или други болезнени манипулации. Днес се полагат всячески усилия да се направи медицината по-безболезнена, така че това трябва да ни успокоява.

Фатализъм

Дълбоко загнездената в подсъзнанието ни мисъл, че задължително ще ни се случи нещо лошо и пагубно, често пречи на прегледите ни при лекар. Страх ни е да не ни "открият нещо". Принципно фатализмът е като воденичен камък на шията, защото затруднява цялото ни битие. По-добре да сме настроени оптимистично. Дори и да се окаже, че сме болни, по-лесно ще се справим с телесните предизвикателства, ако мислим позитивно.

Отрицание

Това е несъзнаван защитен механизъм на собственото ни Аз. Не можем да възприемем ролята на болен, защото не желаем да признаем пред себе си, че не сме съвършени. Това усложнява не само прегледа, но и евентуалното лечение на телесните заболявания. Не всички имат подобни проблеми, но все пак отрицанието е широко разпространено. Изобщо възприемането ролята на болен преминава през няколко фази. В първата трябва да се преборим със себе си, за да приемем факта, че нещо не е наред. Във втората трябва да се примирим с идеята, че сами няма да можем да се справим, и ще трябва да потърсим квалифицирана помощ. В третата фаза се случва най-важното за оздравяването, а именно възприемане ролята на пасивност, т.е. когато предоставим контрола над собственото си тяло на други, най-често непознати хора - лекарите. Преминаването през всички фази не е лесно. Някои не успяват никога да се преборят със себе си. Важно е и индивидуалното отношение на всеки медицински специалист, както и типът на взаимоотношения лекар-пациент. Те могат да бъдат патерналистични - лекарят знае, болният сляпо се подчинява. Такава е ситуацията при хирурзите. Другият вариант е приятелският. Лекарят предлага опции, пациентът си избира. Няма перфектни форми на взаимодействие. Във всички случаи е необходимо взаимно доверие.

Фобия от игли, кръв и други "лекарски аксесоари"

Има реални фобии от изброените предмети. Някои хора припадат, паникьосват се или се напрягат изключително много, дори само ако си помислят за инжекции, вземане на кръв, операции, а в крайна сметка и бели престилки. Освен опасността от непоставяне на диагноза и нелечение на някои принципно лечими състояния този тип фобия може да доведе до други психични проблеми. Най-често това са паническо разстройство и депресия. Лечението е от психотерапевт.

Опашки и лоша организация

Обективен фактор, който може да ни откаже от отиването при лекар, е лошата организация. Не може да се отрече, че понякога се чака много. Това изнервя и потенциално влошава здравословните проблеми. В повечето случаи обаче самите лекари не са виновни за тези затруднения. Въпреки всички недостатъци здравеопазването у нас, в сравнение с това в други, развити страни, е по-евтино и достъпно, без това да означава лошо качество. В крайна сметка най-важно е нашето здраве, така че си струва да жертваме някой и друг час, за да разберем какво точно ни има.