Баните с вода от 35 до 38 С се наричат топли; баните с вода от 30 до 35 С - хладки; от 20 до 30 С - хладни, а под 20 С - студени. (Температурата на водата да се измерва с воден термометър, а не с ръка.) Бани, на които температурата на водата във време на къпането се повишава, се наричат покачващи, другите пък, на които температурата на водата се понижава, се наричат понижаващи.

Топлите бани се правят винаги в отоплено помещение поне до 25 С и никога в по-студено.

Хладните и студените бани никога не се прилагат при усещане на студ, тръпки, въобще при недостатъчно топло тяло. То трябва предварително да се затопли. Ако баните са цели, трябва да се правят на стайна температура, като при това винаги да бъдат предшествани от студено умиване на челото, гърдите и врата или пък със забраждане на челото със студена кърпа.

Тежко болните трябва да бъдат подпомагани за банята и да правят колкото може по-малко движения. При нужда могат да се направят приспособления за лягане.

Много препоръчително е във водата, които могат, да правят движения с краката, ръцете, масажи и т. н. Целта е да се образуват вълни и така да се увеличи механическото действие на водата. При тежко болни вълните се образуват от обслужващо лице.

Всяка топла баня трябва да се последва от студено обливане, душ или фрикция, като за деца и слаби болни водата е с 5 или 10 С по-студена от топлата баня, а с 10 С за здрави хора.

Всяка хладка баня, ако е цяла, се последва от студено обливане на краката и бедрата. Необходимите за целта съдове се приготвят още в началото на водната процедура.

След всяка баня (топла или студена) главата добре да се изсуши, а тялото енергично да се избърше със суха кърпа. Ако болният има повишена температура, се попиват само капките от тялото с кърпата, без да се избърсва напълно, после ляга в леглото или пък се раздвижва до пълно затопляне.