Възпалението на носната лигавица се нарича хрема. Тя бива остра и хронична. Острата хрема може да бъде самостоятелно заболяване или пък проява на някои общи болести: дребна шарка, скарлатина, грип, епидемичен менингит и др. Две са главните причини на обикновената остра хрема - вирусна инфекция и простуда.

Хроничната хрема се развива обикновено след често повтарящи се възпалителни дразнения на носа от различни вещества: прах, цимент, въглища, тютюн. Но тя може да се дължи и на някои инфекциозни заболявания.

Обикновената остра хрема се среща най-често през есента и пролетта; явява се след простуда, особено когато времето е влажно и променливо. Тя започва с неразположение, главоболие, особено около очите, кихане. От двете ноздри се отделя голямо количество секрет, носът е запушен, поради което болният диша през устата, обонянието намалява. Нерядко болният има и леко повишена температура.

При хроничната хрема болните имат много секрети, носът е запушен и дишането е затруднено. Обонянието намалява или липсва. Тази хрема е упорита и продължителна.

Болните с хронична хрема често страдат от възпаление на горните дихателни пътища, ухото, синусите или на слъзната торбичка. От хремата, ако не се лекува, често може да се възпали слизестата ципа на очите или каналът, по който слизат сълзите от окото в носа, да се възпалят средното ухо, синусите, да се получи миризлив нос (озена). Понякога след възпалението на горните дихателни пътища може да се развие бронхопневмония.

Да се избягват причините, особено простудата на краката. Добре е да се промиват ноздрите, както преди, така и след заболяването със солена хладка (25 С) вода (една изравнена с. л. морска сол в един литър вода). Стомахът винаги да бъде редовен, краката топли. Да се избягва употребата на студени напитки. Още с първите признаци, че ще добиете хрема, трябва два пъти дневно да изпивате по една чаша топъл чай от орехови черупки (вж. при кашлица). Да се избягва контакт с хремави хора.

Лечение. При обикновена хрема още същата вечер на болния да се прави клизма с 500 г топла вода, последвана от нагряване на челото му с обикновена електрическа крушка. След това се налагат гърбът на носа и челото с две компресчета от по 4 парчета от марля, натопени в спирт за горене, добре изстискани, за да не попадне спирт в очите. За да се избегне това, предварително върху очите се слага памук. Двете компресчета леко се бинтоват и така се спи. Ако в продължение на един-два дни болният не се отърве от хремата, тогава да продължи лечението с парна баня на главата, която всекидневно вечер преди лягане да се повтаря (при желание за по-бързо излекуване може да се повтори и на обяд), за да се предизвика обилно изпотяване. При невъзможност да се направи парна баня на главата тя може да се замени с гореща баня на краката (42-45 С) с прибавка на 50 г синапено брашно или морска сол. Щом тялото се препоти добре от парната баня, трябва да се направи коремна баня (30-26 С за 10-20 минути) или пък коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или в хладка вода (25 С); банята и компресите се правят по 2 пъти на ден. Вечер преди лягане да се постави на болния коремен компрес, натопен в хладка отвара от трина или във вода (25 С). Добре е още да се намокри леко косата на главата с топла вода и след това да се завие с кърпа. След такива топли увивания хремата бързо минава.

Външно. Добро средство против хремата е вътрешността на носа да се намазва с боров вазелин или с чисто несолено краве или пък растително масло. Това отпушва носа. Още по-добре действат честите промивания на ноздрите с гореща (38-40 С) солена вода. Правят се няколко (2-3) пъти на ден. След тази баня ноздрите се отпушват и се усеща голямо облекчение. Скъсява се и продължителността на хремата. (При хронична хрема същите промивания се правят с хладка солена вода - 30 С.) Във водата, с която се промива носът, вместо сол може да се постави лимонов сок (10-15 капки на чаша вода).

През деня по-често да се прави гаргара с хладка лимонена вода (10-15 капки лимонов сок на чаша вода).

Вътрешно. Болният да пие: а) отварка от цариче - 2 с. л. от билката се варят в 1/2 л вода 10 минути, прецежда се и се пие сутрин, обед и вечер преди ядене по една кафена чашка; или б) бял равнец, градински чай и жълт кантарион - вземат се от всяка билка по 25 г и от общата смес 1 с. л. се вари в 250 г вода за 5 минути; употребява се топла по една кафена чашка на обяд и вечер преди ядене; или в) отварка от бъз (свирчовина), подбел, цвят от лопен и пирински чай - приготовление и употреба, както по-горе или; г) чай от ленено семе - 1 с. л. семе се вари в 1/2 л вода на слаб огън 10 минути. За подобрение на вкуса със семето се вари кората на 1 ябълка или няколко сушени сливи. Чаят се пие с мед и сока на 1/2 лимон. Пие се по две винени чаши на ден.

Диета. Лека природосъобразна, млечно-растителна храна, предимно плодова, пюрета от зеленчуци и черен хляб. Кафето, алкохолът и тютюнът да се избягват. Супи да не се ядат, също и пиенето на течности по време на лечението да се намали до минимум. Глътка вода, подкиселена с няколко капки лимон, или пък малко мляко сутрин и когато се усили жаждата, са достатъчни за през деня.

За страдащите от бъбречни болести не се препоръчва въздържането от пиене на течности.

Самовнушение. С общата формула "Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става."

При лечението на хремата помнете, че секненето на носа трябва да се извършва правилно, за да не премине заразата в ушите или синусите. Затова най-напред се изчиства едната ноздра, после другата, без да се духа силно. Много загноявания на средното ухо (среден отит) се дължат на неправилно секнене.

Ако болният има възможност, през лятото може да прави речни или морски бани. През останалото време от голяма полза е да се правят два пъти седмично, и то вечер, парни бани на главата.

Употребата на ментолови бонбони за дезинфекция на дихателните органи или ментолови пасти и ментолов вазелин за намазване на възпалените ципи на носа е вредно, особено за деца.

Носът е орган на обонянието, разделен с хрущялна преграда на две кухини. Във всяка се намират по 3 носни костни черупки (миди, издатини). Носните кухини стоплят и овлажняват въздуха, който дишаме, и ни предпазват да не вдишваме прах и бактерии.

Чрез канали с носа са свързани и съседните кухини (околоносните синуси) - челюстни, челни и на решетъчната кост. В носа се отварят и слъзните канали. Там, където носната кухина преминава в глътката, се отварят евстахиевите тръби, които свързват носните кухини с лявото или дясното средно ухо. От това става ясно, че болестите на носа могат да преминат в съседните на носа кухини, средното ухо и очите.