Плевритът е възпаление на плеврата, т.е. на онази гладка и лъскава ципа, която обвива белите дробове отвън и гръдния кош отвътре. При това възпалителният процес може да протече със или без образуване на течност - воден и сух плеврит. Водният плеврит от своя страна бива обикновен, кървав или гноен според характера на образувалата се течност.

Сухият плеврит може да бъде начален стадий на водния. Често пъти той придружава други заболявания, особено на белия дроб - пневмония, белодробен инфаркт, туберкулоза, счупване на ребрата, но нерядко се развива и като самостоятелно заболяване при простуда или като първична проява на ревматизъм.

Болният се чувства в продължение на дни отпаднал и без апетит. Появяват се болки или бодежи в страните, които се засилват при дълбоко дишане и кашлица. Дишането е затруднено, при болезнената кашлица се отделят оскъдни храчки. Температурата се покачва и може да достигне 38,5-39 С, но обикновено е по-ниска (37,2-37,5 С).

При неправилно или ненавременно лечение може да се образува надебеляване или срастване на плеврата.

Обикновено заболяват от сух плеврит хора с намалени защитни сили. Преумората, спиртните напитки, недохранването, разваленият въздух, заседналият живот, простудата и т. н. предразполагат към всякакво заболяване, в това число и към плеврит. Предразположените трябва редовно да практикуват дълбоките дишания и да не носят тънки дрехи, да не се излагат на течение, да не лягат по земята, особено когато са изпотени или изморени, защото така най-лесно се простива.

Лечението се провежда от лекар специалист. Народната медицина препоръчва общо засилване на организма. Преди всичко е нужно да се лежи, и то на болната страна, при което болките и бодежите отслабват. Необходим е чист въздух - ако времето позволява, прозорецът да е отворен, а на краката да се постави топло шише. Освен това:

I. Сутрин, обед и вечер 20 мин преди ядене да се взема по 1 ракиена чашка настойка от 300 г червен кромид лук, нарязан на ситно, с прибавка на 600 г чисто червено вино и 200 г чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 мин, за да не дразни кашлицата) - стои до топла печка или на слънце 3 дни.

При силна кашлица вместо тази настойка добре е да се взема по 1 ч. л. от следната смес: исиот 10 г, карамфил 25 г, канела 20 г, индийско орехче 25 г - всички стрити на прах и разбъркани с 250 г чист пчелен мед, предварително врял във водна баня 10 мин; или пък по 1 ч. л. смес от чист пчелен мед 1 кг, предварително врял във водна баня 10 мин, ленено брашно 100 г, исиот на прах 20 г и анасон (семе, стрито на прах) 20 г.

II. 10 мин след едно от тези средства болният да изпива 1 чашка от 100 г отварка от босилек (листа и цвят) - 2 с. л. от него се запарват с 0,5 л вряща вода, добавя се 1 с. л. чист пчелен мед и заедно се вари още 10 мин, като изстине, се прецежда; или пък отварка от алтея (корени) и ленено семе - по 1 с. л., анасон (семе) 1 ч. л. и прясно счукан синап 1/2 ч. л. с прибавка и на 1-2 с. л. чист пчелен мед - в 1 л вода на тих огън се вари 10 мин и веднага се прецежда.

Диета. Както дадената за пневмония със следната добавка: на първа закуска (дори и на вечеря) полезно за болни със силна кашлица е да изяждат една порция от тархана, приготвена от кисел хлебен квас, тестото на който да е твърдо като за баница. При месенето в него се прибавят и следните продукти: на 1 кг брашно по 1 ч. л. черен пипер и 1 индийско орехче, стрито на прах, 1 ч. л. карамфил на зърна, 1 ч. л. исиот и 1 ч. л. анасон, също стрит на прах. Яде се топла, сварена с малко сирене.

Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, болният да пие "овесено мляко" - 4 с. л. очистен овес врят в 1 л вода, докато се развари напълно овесът, и след като изстине, се прецежда чрез изстискване; пие се 2-3 месеца поред. Или сок от моркови и ябълки поравно.

III. 2 ч след ядене при висока температура да взема 1 прах от 2 г от следната смес: 6 г индийско орехче (мускатно), 6 г нишадър и 6 г лимонтузу (винена киселина), стрити на прах; прави се смес и се разделя на 9 праха по 2 г всеки. Или пък по 1 ч. л. от следната смес: 250 г чист пчелен мед (предварително врял във водна баня 10 мин), 1 изравнена с. л. ленено семе, 1 изравнена лъжичка нишадър на прах и 1/2 ч. л. лимонтузу, счукани на ситно.

IV. Едновременно с праха да взема или 1 чашка от 75 г отварка от обелени ябълки, 3 с. л. къпини (листа) и 3 с. л. листа от горска ягода - в 1 л вода на тих огън врят 5 мин; като изстине, се прецежда; или пък 1 чашка от 50-75 г отварка от синя тинтява (цялата билка) 100 г, бял равнец (цвят), червен кантарион (цвят и листа) и мента - по 50 г, и цикория (корени) 50 г. От тази смес 2 с. л. се запарват с 600 г вряща вода и на тих огън се вари 20 мин. Като изстине, се прецежда.

V. 1-2 вечери поред се прави топла клизма с 1 л чай от лайка (3 с. л. цвят от лайка се запарват с 1 л вряща вода, кисне захлупено 20 мин и се прецежда). След това при запек - клизма с 0,5 л от същия чай. След клизмата се прави парен компрес на болната страна (от гръбнака до гръдната кост включително) с торбичка от тънко хасе, ушита на тегели, широки 1 см, напълнена с търпимо гореща сол, с продължителност около 30 мин. След това се налага същата страна с кърпа от американ, намазана с топъл чист пчелен мед, поръсен с нишадър на прах, или пък с торбичка от тънко хасе, напълнена с пресен селски хлебен квас (36С), забъркан отпреди 4 ч и засилен преди поставянето му с 5-7 с. л. диви кестени, настъргани с кората (а при липса на кестени с толкова с. л. листа от магданоз, попарени с вряща вода, изстискани и нарязани на ситно), с прибавка и на 1/2 ч. л. нишадър на прах, или пък с топла лапа от 12 с. л. прясно смлян синап, 12 с. л. сол, 6 с. л. царевично брашно и топъл оцет, колкото поеме, за да стане гъста каша. При това необходимо е торбичката от вътрешната страна леко да се намазва с малко мед. Едновременно се прави и компрес на корема от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода и оцет наполовина, а на тила - торбичка с хладък селски хлебен квас, засилен с 1-2 с. л. диви кестени, настъргани с кората. Държат се цяла нощ.

Забележки. 1. При липса на квасец и синап на гърдите да се постави торбичка с топла сол, като отгоре върху торбичката се слагат вестник и вълнен пояс и се държи до сутринта.

2. При тежко главоболие на главата да се сложи цяла "шапка", напълнена със сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и в един съд, полети с 50 г оцет - киснат 30 мин и след това се изцеждат, или пък с пресен селски хлебен квас, засилен със 7-9 с. л. диви кестени, настъргани с кората, или пък с толкова с. л. пресни корени от полски бъзак, на ситно нарязани и счукани в дървен хаван на кашица - държат се до сутринта или докато досадят на болния.

VI. Сутрин още с отварянето на очите се прави самовнушение с формулата: "Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става и в най-скоро време ще оздравея." Казва се бързо, шепнешком и волево 20 пъти. Следват фрикции на подмишниците, корема и половите органи с хладка вода, а след изтриването в тежки случаи се прилагат същите процедури, дадени за вечерта. В леки случаи да се носи на голо върху целия гръден кош "жилетка", направена от разтегателна хартия или от вестник, надупчен с игла, или пък мушама от хаваджива.

Неделя. При нужда лечението продължава или пък почивка - пият се само билките и се пази диетата.

Важни добавки. 1. Против бодежи е добре на болното място да се поставят или вентузи (15-20), или пък синапови лапи със сол и оцет.

2. Полезно е болният да дъвче изрезки от ябълки, а също и яйца с лимон (вж. "Туберкулоза").

Самовнушение. С общата формула: "Всеки ден във всяко отношение все по-добре ми става." При лечението да се имат предвид общите упътвания за болестите на дихателните органи.

Важно условие да се предпазят дихателните органи от болест е да се диша винаги чист въздух. Затова е хубаво да се прекарва повече време сред природата, помещенията да се проветряват, в топло време да се спи на отворен прозорец. Полезно е да се правят упражнения, особено дихателна гимнастика, и то на чист въздух. Вдишването трябва да става през носа, а издишването през устата.

Много важно е да се създаде навик да се стои и ходи с изправено тяло, изпъкнали гърди и прибрани назад рамене, а не в прегърбено положение. Всеки ден или през ден са полезни хладни фрикции на гърдите и слънчеви бани. Мъглата е вредна.

Всички мерки дават особено добри резултати, ако се прилагат още в детството и юношеството, когато тялото се развива.

При лечение на гръдните болести е много важно да се усили съпротивителната способност на тялото и да се отстранят вредните влияния. Трябва да се осигурят здрава храна, хигиенични условия и добър сън. Наред с природосъобразното хранене трябва да се вземат мерки за усилване на кръвообращението и дишането. За тази цел наред с въздушните бани най-подходящи са компресите и изтриванията (фрикциите).