Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Хрущялът има много функции, но основната е да поеме първоначалното натоварване през време на опорната фаза на крайника при ходене и така да намали натоварването върху подлежащата кост.

Уврежданията на ставния хрущял засягат много хора на различна възраст и са причина за частична или цялостна инвалидизация. Те могат да бъдат с травматичен произход - падане от височина, удари или вследствие нарушения в други анатомични структури на коляното (връзки, менискуси, кости), причиняващи нестабилност или промени в анатомичната позиция на долните крайници; поради заболяване, известно като оsteochondritis dissecans, или вследствие увреждания от дегенеративен тип, комбинирани с остра или хронична травма, нелекувани за продължителен период от време.

Най-често срещаните хрущялни дефекти са по вътрешния бедрен кондил на колянната става и размерът им варира от 2 до10 кв. см.

Неоперативно медикаментозно лечение се предприема при началните стадии на размекване. То включва задължително намаляване на наднормено тегло до стойности, отговарящи на ръста, временно ограничаване на активността при наличие на болки, упражнения за усилване на мускулатурата около коляното, физикално лечение. Назначават се нестероидни противовъзпалителни средства с болкоуспокояващ и противовъзпалителен ефект.

С хиалуронова киселина може да се стимулира собственият хрущял на ставата да се възпроизвежда. Лечението с хиалуронова киселина не е подходящо при напреднал процес и при отклонения в нормалните оси на крайника.

Оперативното лечение може да се ограничи в артроскопско заглаждане на увредените ставни повърхности или в абразионна артропластика при сравнително умерени увреждания. Заместване на увредената хрущялна повърхност чрез покриване на хрущялния дефект с мекотъканни трансплантанти, костно-хрущялни трансплантанти ("мозаична пластика") или с автогенна клетъчна хондроцитна трансплантация са подходящи при по-млади болни. Мозаичната пластика се препоръчва при активни хора с костно-хрущялни дефекти, както е например при болестта на Кьониг или след травма.

Автоложната хондроцитна имплантация от втора генерация (Hyalograft Cо) е съвременен метод от областта на тъканното инженерство, при който се използват хрущялни клетки (хондроцити) от самия пациент. Тези клетки, взети от коляното чрез артроскопска процедура, се размножават в лабораторни условия върху триизмерна биополимерна матрица (HYAFFa) на базата на хиалуронова киселина, специално приспособена за правилното размножаване на хондроцитите, след което се имплантират в мястото на хрущялния дефект на колянната става.

Така пациентът получава обратно собствени хрущялни клетки в достатъчно количество (в 1 кв. см от крайния за имплантиране продукт се съдържат 200 000 000 хондроцити). Самата биополимерна матрица е биосъвместима и резорбируема (за около 3 месеца). Методът гарантира над 90% пълно и безболезнено възстановяване, без необходимост от тежки рехабилитационни процедури.

След третия месец от имплантирането пациентът може да се движи пълноценно, след 1 г. от имплантирането може да спортува, включително и да се състезава професионално. Възстановяването е пълно и за цял живот, без необходимост от поддържащо лечение. Новоизграденият хрущял не се различава от собствения. Автоложната хондроцитна имплантация се прилага във възрастовата група 18-60 години, т.е. трудоспособни хора. При наличие на осеви отклонения в крайника се препоръчва промяна в оста на натоварване чрез коригиращи остеотомии.

При случаи с обширно едностранно износване на ставния хрущял, запазена ставна стабилност и незначителни осеви отклонения се предприема т.нар. уникондилно протезиране. Когато процесът на дегенерация е значително напреднал, с разрушаване и деформиране на колянната става, единствената възможност е ендопротезиране на коляното чрез заместване на цялата става с изкуствена.