Отговаря д-р Николай Доганов, акушер-гинеколог и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Миомата е доброкачествен тумор на матката, изграден от гладки мускулни влакна и съединителна тъкан. Миомата може да е единична или матката да е обхваната от множество миомни възли.

Те могат да заемат тялото или шийката на матката, да растат в стената й, към повърхността й, на краче или навътре към празнината й. От разположението и големината на възлите зависят оплакванията на пациентките.

Етиопатогенезата (причината за възникване) на миомата е неизвестна. Миоми не се срещат преди пубертета, развиват се в периода на полова зрялост и инволюират (търпят обратно развитие) след менопаузата и след кастрация.

Миомата е хормонозависим тумор. В тъканите й се откриват повече естрогенни рецептори, отколкото в матката. Това е дало основание да се предположи, че миомата е плод на смущение в тъканната рецептивност към естрогените. Може би растежният хормон и плацентарният лактогенен хормон играят роля в генезата на миомите чрез синергичното си действие с естрогените.

Известо е, че аналозите на RH релизинг хормона потискат растежа на миомите, но не е известно дали чрез директно действие, или като намаляват нивото на естрогените в серума. Миомите притежават и прогестеронови рецептори, но лечението с подобни на прогестерона (хормона на жълтото тяло) препарати не е ефикасно.

Миоми имат 20% от жените на 30 г. и 40% от жените на 50 г. По-често се среща при нераждали, отколкото при много раждали жени. Един афоризъм в гинекологията гласи: "Матка, която не ражда бебета - ражда миоми."