Отговаря д-р Николай Доганов, акушер-гинеколог и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Бялото течение е най-честото оплакване при гинекологичните заболявания. Нормално влагалището е влажно, съдържимото количество при зрели жени е 0,3-0,6 г и не изтича. Микробиологичната флора на влагалището е комплексна и динамична. Под термина нормална флора се разбират тези организми, които обитават влагалището при липса на заболяване. Най-често се срещат бактерии, гъбички и по изключение вируси.

Самоочистителната сила на влагалището се дължи на млечнокиселите бацили, които доминират останалите бактерии и определят киселата реакция на влагалищната среда, като разпадат гликогена до млечна киселина. Самоочистителната сила на влагалището не е неограничена. Проникването на нови патогени може да наруши равновесието.

Инфекциите могат да бъдат подпомогнати от промени в хормоналното равновесие на организма, от прекалени вагинални промивки или липса на хигиена, от някои общи заболявания, които намаляват имунната защита, като диабет, прием на кортикостероиди.

Лечението с антибиотици също променя влагалищната флора и фаворизира развитието на микози (гъбични инфекции). Най-честата причина обаче остават заболяванията, предавани по полов път. При микози има интензивен сърбеж, бялото течение има вид на извара, влагалищната лигавица е зачервена, с бели петна, все едно е напръскана с вар.

Най-често възпаление на влагалището (колпит) се дължи на трихомонас (камшичест едноклетъчен организъм). Влагалищното течение е обилно, зеленикаво, пенесто. При изследване на свеж влагалищен секрет под микроскоп се откриват подвижните камшичести първаци.

Друг чест причинител е гарднерелата. Тогава влагалищният секрет е сивкав и лепкав. При накапване на калиева основа се получава неприятна миризма на развалена риба. При микроскопско изследване се откриват ключови клетки (клетките са все едно поръсени със захар).

Много по-рядко се срещат вирусни инфекции, диагнозата при които се поставя с колпоскопия (оглеждане на маточната шийка и влагалището с оптичен уред) и влагалищна цитология.

Лечението се провежда в зависимост от причинителя и задължително от лекар. Вирусните инфекции обикновено се лекуват с деструкция (разрушаване) на засегнатите тъкани.

Профилактиката на влагалищното лечение включва добра лична хигиена, избягване на безразборни полови контакти, използване на бариерни методи за контрацепция (презервативи), лечение на партньора.

Нелекуваните колпити могат да доведат до усложнения като възпаление на Бартолиновата жлеза, засягане на горните отдели на гениталиите и др.

Бяло течение може да има от матката и цервикалния канал, от маточните тръби и от входа на влагалището. В по-редки случаи може да се дължи на злокачествено заболяване.