Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Тиреоидитът на Хашимото е хронично автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, което има различни форми и стадии. В случаите, при които функцията на жлезата е повишена (хашитоксикоза), се провежда лечение с тиреостатици, целящо нормализиране на всички хормонални показатели. Обаче ако тиреостимулиращият хормон (ТСХ) в кръвта остане нисък, ефектът от лечението е непълен и рискът за обостряне е относително висок дори когато останалите два хормона (Т3 и Т4) и стойностите на тиреоидните антитела са нормални. Това изисква увеличаване дозата на тиреостатика и отстраняване на всички рискови фактори (тютюнопушене, инфекции, стрес, повишен прием на йод). Спиране на лечението се обсъжда най-рано 3 месеца след нормализиране на ТСХ.

През първите 3 месеца от бременността тиреостатици не трябва да се приемат, тъй като биха могли да увредят новоформиращата се щитовидна жлеза на плода. През втория и третия триместър същите могат да се дават в случай че настъпи обостряне на заболяването, изявено с повишаване на Т3 и/или Т4. Ако последните са нормални и липсва съответна симптоматика, ниският ТСХ сам по себе си не е индикация за включване на тиреостатично лечение или промяна в дозата.

Контролите на хормоналните показатели трябва да се правят средно през 2 месеца до края на бременността. Такива са необходими и през първите 6 месеца след раждането поради повишен риск за обостряне на автоимунния процес с изява на следродов хипер- или хипотиреоидизъм. Тъй като тиреостатиците, както и тиреоидните хормони преминават в майчината кърма, включването на съответно лечение изисква прекратяване на кърменето.

Новороденото подлежи на хормонален контрол още в първите дни след раждането, което се провежда в рамките на програмата за неонатален скриниг за тиреоидни нарушения.