Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Няколко ендокринни причини могат да доведат до задръжка на течности и отоци. Едни от най-честите са нарушения във функцията на щитовидната жлеза, на първо място хипотиреоидизмът. В този случай отоците са плътни, кожата е много задебелена и хладна, много суха, залющена. Оттук и първото наименование на заболяването - микседема. Отоците се локализират по лицето, по крайниците, а в тежките случаи и по туловището. В началните стадии и при леките случаи могат да засягат само лицето.

Отоци може да има и при хипертиреоидизъм. Те се дължат на повишена съдова пропускливост и се локализират предимно по долните крайници (т.нар. хипертироксинемични отоци). В случаите, при които се развива ендокринен екзофталм при Базедова болест или при тиреоидит на Хашимото, клепачите са оточни, понякога до степен на "водни мехури". Нерядко те се бъркат с алергични отоци.

Друга ендокринна причина е хиперинсулинизмът, дължащ се на свръхпродукция на инсулин при захарен диабет тип 2 или на свръхдозиране на инсулина при болни с диабет тип 1 или тип 2, които провеждат инсулиново лечение с депо-инсулинови препарати. При възникване на диабетна нефропатия в късните стадии на диабета се развиват и бъбречни отоци с масивно отделяне на албумин с урината. Друга причина са някои нарушения във функциите на яйчниците, характеризиращи се със свръхпродукция на естрогени. Те се явяват и засилват в дните около средата на цикъла или предменструално.