Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Образуват се специфични антитела към определени клетъчни структури на жлезата - срещу микрозомалния антиген (МАТ) и тиреоглобулина (ТАТ). Откриването им в кръвта е доказателство за тиреоидита на Хашимото. Те се установяват в 80-90% от случаите.

В определени фази на болестта, която по правило е хронична, антитела не могат да бъдат доказани поради временно потискане на имунологичната активност.

Друга причина за отрицателни резултати е свързването на кръвните антитела в имунни комплекси, които се отлагат в жлезата.

Това уврежда функцията й, в резултат на което секрецията на тиреоидни хормони намалява - настъпва хипотиреоидизъм. Установяването му чрез хормонални изследвания (ТСХ, Т4) само по себе си е доказателство за тиреоидит на Хашимото.

Хипотиреоидизъм развиват 30-35% от болните, при останалите функцията си е нормална.

Тогава ехографското изследване на щитовидната жлеза може да насочи към диагнозата.

Откриват се хипоехогенност и други характерни белези. Ако се установят огнищни промени или възли (т.нар. нодозен вариант), нерядко се налага тънкоиглена биопсия (ТАБ) под ехографски контрол. Тя е безопасна, неболезнена и не изисква упойка. Микроскопското изследване на клетъчния материал от нея потвърждава диагнозата в 95-98% от случаите. То може да изключи злокачествен процес, ако има съмнения (в 2% при нодозната форма на тиреоидита).

Поставянето на точна диагноза е важно за лечението, особено когато се обсъжда операция. При липса на данни за злокачествен процес тя се прави по изключение - при високостепенни гуши или притискане на трахеята и/или хранопровода.

В останалите случаи се прилага медикаментозно лечение с таблетки, което при намалена функция е задължително и може да доведе до намаление на размерите на жлезата, а в някои случаи и до изчезване на гушата.