Отговаря проф. Боян Лозанов, консултант на в. "24 часа" по ендокринология от създаването на здравното му приложение през 2001 г.

Инсулинът, който се секретира от бета-клетките на задстомашната жлеза (панкреас), играе основна роля в регулацията на въглехидратната и мастната обмяна. Той стимулира процесите на изграждане (анаболизъм) и води до увеличавана на телесната маса.

При повишена секреция (хиперинсулинизъм) нивото на кръвната захар се снижава под 3,0 ммол/л. Това провокира редица неврологични и вегетативни прояви с различна тежест на протичане.

При дълготрайно протичане хиперинсулинизмът води до увеличаване на телесното тегло, задръжка на течности (хиперинсулинемични отоци), повишаване на кръвното налягане и съдови промени, които могат да доведат до сърдечни или мозъчни инциденти (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт). Психичните прояви могат да се задълбочат до депресивно-маниакални състояния, трайни нарушения в паметта и интелекта, а в най-тежките случаи - до деменция.

Диагнозата се поставя след изследване на имунореактивния инсулин (IRI) и кръвната захар на гладно, както и след провокационни тестове с гладуване, обременяване с глюкоза или толбутамид.

Причините за хиперинсулинизъм са различни - органични или функционални. Към органичните се отнася инсулиномът - доброкачествен или злокачествен тумор на панкреаса, свръхпродуциращ инсулин. Инсулиномът се доказва със скенер или магнитен резонанс и се лекува оперативно.

Много по-чест в клиничната практика е функционалният хиперинсулинизъм, дължащ се на нарушения в обмяната на веществата вследствие на периферна инсулинова резистентност. Тук се отнася метаболитният синдром, който се характеризира със затлъстяване от висцерален тип (главно в коремната област), артериална хипертония, отклонения във въглехидратната и мастната обмяна - захарен диабет тип 2, висок холестерол и липиди.

Метаболитният синдром е самостоятелен рисков фактор за ранна и прогресивна атеросклероза с прояви на исхемична болест на сърцето, висока честота на инфарктите, както и мозъчна атеросклероза (инсулти). При жени може да се развие поликитоза на яйчниците, обуславяща повишено телесно окосмяване (хирзутизъм), мазна кожа, акне, вторична аменорея, стерилитет. Нарушенията са по-изразени в случаите, при които се развива реактивен хиперкортицизъм, дължащ се на повишена секреция на кортизол и надбъбречни андрогени.

Лечението на метаболитния синдром е комплексно и включва рационална диета и физическа активност с цел редукция на телесното тегло, прилагане на медикаменти за преодоляване на периферната инсулинова резистентност, както и на средства за нормализиране на кръвното налягане и мастния профил.