Отговаря проф. Петър Панчев, консултант на в. "24 часа" по урология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Мултилокуларната киста (многокамерната) спада към структурните аномалии на бъбрека. Тя поставя и диагностичен, и научен проблем, защото може да се сбърка с поликистозата и мултикистозата на бъбреците. Диагнозата се поставя, когато:

- кистата е едностранна, само в една част на бъбрека, без изменение на останалия паренхим;

- камерите в кистата не се свързват една с друга и с легенчето;

- за разлика от поликистозата в стената на камерите липсва бъбречен паренхим.

Мултилокуларната киста е резултат на аномалия в ембрионалното развитие на бъбрека. Кистознодиспластическият процес (процесът на образуване на кисти и смущение в изграждане на структурата) се ограничава в една част на бъбрека, докато останалата част се развива нормално. Обикновено в един от полюсите на бъбрека се намира кистозно изменен участък, приличащ на голяма киста. При разрез кистата е многокамерна, разделена от множество преградки. Кистозно измененият участък може да обхваща голяма част от бъбрека, но е добре отграничен от нормалния паренхим.

Тези кисти не се срещат много често. Диагнозата се поставя с ехография, компютърна аксиална томография, магнитен резонанс.

Лечението на този вид киста е обикновено оперативно, тъй като пункцията се затруднява от многокамерността. Когато е засегната по-голяма част от паренхима, се прави нефректомия - цялостно премахване на бъбрека, но ако има достатъчно запазен паренхим, се маха само кистата.