Отговаря д-р Борислав Герасимов, консултант по неврология на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Гръбначномозъчните травми са относително редки. Над половината са от пътни произшествия, а другите са при спортен, битов и промишлен травматизъм.

Социалното значение на тези травми е голямо поради тежката трайна инвалидност на голяма част от пострадалите. Различава се състресение, контузия и компресия на гръбначния мозък, както и пълно или частично прекъсване на гръбначния мозък от костни фрагменти или от чужди тела.

Клиничната картина на гръбначните травми зависи от нивото и тежестта на локалното поражение. При пълна увреда на гръбначния мозак се установява пълна загуба на функциите му под мястото на увредата. Получават се парализа на крайниците, липса на чувствителност от нивото на увредата надолу, загуба и на дълбоката сетивност, тазоворезервоарни смущения със задръжка на урината или изпускане.

Твърде често има декубитални рани (от залежаване) поради нарушената трофика (хранене) на кожата.

При непълно увреждане възстановяването може да продължи две и повече години, а приложението на стволовите клетки почти революционно промени старите неврологични канони и дава сериозни надежди.

При нарастването броя на пострадалите от пътнотранспортни произшествия проблемът за успешното и навременно лечение на различните степени на гръбначномозъчните увреждания е изключително актуален, особено при изключителните научно-практически постижения в тази област. Съществува съвсем нов алгоритъм на лечение не само по отношение на ранното използване на свръхголеми дози кортизонови деривати, и то още в района на травмата, както и особената важност на правилното третиране на тези пострадали до подготовката и начина на транспортирането им до голяма болница. Тя трябва да е снабдена със съвременна реанимация и неврохирургия.

Изключително големи надежди и възможности за възстановяване на функциите на гръбначния мозък се очакват и от приложението на различните методи за лечение със стволови клетки, което в близкото минало на неврологичната наука граничеше с научната фантстика и с разбиване на старите представи за невъзможността на главния и гръбначния мозък да се регенерират чрез прорастване на нови неврони (мозъчни клетки) и успешното им включване в сложната компютърна система на действие на нервната система като цяло.

Възможностите на съвременната медицина по отношение на гръбначномозъчните травми и последиците от тях са огромни и затова в първите дни и седмици не трябва да се прави окончателна прогноза за съдбата на тези болни. Голям проблем при тях е дългият период на възстановяване на отделните функции. Изисква се невероятната упоритост от лекуващите екипи и от самия болен, за да се достигне забележим и задоволителен успех.

Травмите на главния и гръбначния мозък трябва да се лекуват задължително в големи болници с квалифицирани и специализирани екипи, разполагащи със съвременни възможности за продължително интензивно и реанимационно лечение. След първоначалното неврохирургично коригиране на последиците от травмите на мозъчното вещество и на околните тъкани се налага изключително прецизно проследяване на функцията на останалата здрава мозъчна тъкан и околната частично увредена структура, която е възможно при правилно третиране да бъде максимално възстановена и допълнително активирана и вградена успешно в цялостната дейност на мозъка и на нервната система.

Главният и гръбначният мозък са многократно защитени и преосигурени както от механична гледна точка, така и от физиологическа, и част от структурите могат да бъдат "преобучени" , за да изпълняват нови и допълнителни функции, за които до този момент са отговаряли други центрове и зони на мозъка. Тези възможности в последните години се оказаха необозрими и практически безгранични, защото освен тази природна преосигуровка на мозъчните структури нормалният човек използва активно само около 4% от цялостния капацитет на мозъка в активната си всекидневна дейност.

Останалата "неактивна" част подсигурява и преосигурява активните центрове, поради което винаги тази част от мозъчните структури може да бъде активирана и включена допълнително във възстановителните и лечебни процеси. Затова възможностите на съвременната медицина по отношение на травмите на нервната система са революционно пораснали и концепциите за правилните и успешни лечебни алгоритми се променят буквално с часове и дни и поведението на лекарските екипи и начините на лечение са практически напълно нови и много по-успешни от първите минути и часове след травмата до края на третата година от нея. Тогава се приема, че настъпилите поражения остават относително трайни и почти невъзможни за корекция.

Съветвам по-неопитните лекари да не дават прибързани лоши прогнози в първите часове и дни след преживяна тежка травма на главния и гръбначния мозък, а близките да не искат от лекуващите лекари непременно да направят прогноза по това време, защото възможностите на нервната система и на съвременната медицин, особено при травматични увреждания са практически неограничени.

Съвсем друг е въпросът с установяване на необратимо и фатално увреждане на големи и важни части на главния мозък и с обективни методи е установена мозъчна смърт, при която мозъкът не функционира, промените са необратими и не може да се възстанови неговата дейност, въпреки че със съвременните реанимационни възможности се поддържа изкуствено дишането и кръвообращение за известно време. Това дава възможност да се обсъди въпросът за използване на органите и тъканите на такъв практически нежив човек за донорство.

Обективно оценяване с няколко различни диагностични методи и екип от специалисти на практика изключват възможността от грешки и неправилна оценка на съвременния етап на развитие на медицинската наука. Разликата между тежката черепномозъчна травма, за която може да направят чудеса при лечението, и необратимото увреждане на мозъка при установяване на мозъчна смърт е напълно диференцирана и не може и не бива да бъде обект на спекулативни и други интерпретации и съмнения.