Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Субхордалният ларингит е типично заболяване на малките деца, но може да се прояви и при по-възрастните. Най-често засяга деца до 7-8-годишна възраст.

Пространството непосредствено под истинските гласни връзки (субхордалното) при малките деца е изградено от рехава съединителна тъкан с множество лимфни и кръвоносни капиляри, покрито от ларингиална лигавица от незрял тип. Тази особеност в хистологичната структура на пространството предоставя възможност при минимални клинично непроявени възпалителни изменения да настъпи внезапен оток с отделяне на голямо количество плазма от кръвоносните и лимфните капиляри.

Така се намалява отворът на ларинкса. При децата това пространство и без това е стеснено и минималният оток от около 1 мм предизвиква задух и недостатъчно оксидиране на кръвта. Предполага се, че отокът се дължи на детската анатомия на ларинкса, който в предно- задния диаметър има размер 5-6,55 мм. Предполага се, че този тип ларингит се провокира от вирусна клинично непроявена инфекция от групата на парагрипните вируси.

Симптоматиката се проявява при напълно здрави деца през нощта около полунощ с внезапно затруднение на дишането, лаеща кашлица, посиняване на крайниците и бледост на лицето. Понякога състоянието е твърде драматично и изразената диспнея може да застраши живота на детето.

Лечението се провежда в състояние на спешност, като първо се изправя детето и се отваря прозорец, за да влезе чист въздух. Следва медикаментозна терапия. При тежките случаи детето трябва задължително да се приеме в болница с непрекъснато наблюдение от медицински персонал. Ако прилаганите средства не помогнат, може да се направи интубация или трахеотомия. В периодите между пристъпите (светлите периоди) се провежда терапия за саниране на възможните фокуси от съседни възпаления в зоната на ринофаринкса с предписване на поливитамини и непрекъснато следене на детето за евентуални нови пристъпи. Състоянието се надживява с израстване на детето, като към 10-12-годишна възраст напълно отзвучава.