Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Този своеобразен тумор заема първо място сред доброкачествените образувания сред юношеската възраст между 10- и 20-годишните. Характерната му особеност е, че се разраства в зоната на епифаринкса (намира се зад носната кухина в горната част на устата) и засяга само момчета с тенденция за прогресивно регресиране към 25-годишна възраст.

Хистологичната особеност на тумора е наличие на много кръвоносни съдове и разраснала съединителна тъкан. Причината за появата на тумора не е ясна, но се смята, че има запазени ембрионалните клетки на периостиума или перихондрума на гръбначния стълб на дълбоката фасция, които притежават силен потенциал за растеж. Стимулът при момчетата за това разрастване се дължи на андрогените - тестостерона. Но този факт не е доказан, още повече че туморът има тенденция за обратно спонтанно развитие след 25-годишна възраст.

По тази причина симптоматиката на ювенилния ангиофибром е появата на обилни спонтанни кръвоизливи от носа, прогресивно едно- или двустранно затруднено носно дишане, анемия от честите кръвоизливи, евентуално орбитални смущения др. Туморите, които се разрастват от задните части на носа, имат тенденция да прорастват към носната кухина, околоносните кухини или орбитата. Нерядко подобни образувания се насочват и прорастват към вътречерепното съдържание със съответните клинични симптоми.

Потенциалът на растеж на тумора е изключително бавен - 1-2 мм на година, и то в посока на най-малкото съпротивление при липса на метастазиране (разсейване). Поради обилното му кръвоснабдяване е възможно появата на вътретуморни кръвоизливи, които понякога клинично се маркират с бързо разрастване на формацията. Съществуват участъци и на повърхността му с кръвоизливи. Останалите клинични прояви зависят от посоката на разрастване, например към носните кухини, което се характеризира с постоянна хрема, примесена с жилки кръв, намаление на слуха при създаване на вакуум в областта на евстахиевата тръба.

Диагноза се поставя лесно, когато се отчетат клиничните прояви и тези от обективното изследване с компютър и ядрено-магнитен томограф. Не се препоръчва вземане на биопсия поради опасност от неовладим кръвоизлив.

Лечението на ювенилния ангиофибром е само хирургично и то трябва да се провежда във високоспециализирани УНГ клиники с богат опит и възможност за реанимация. Много полезно е извършването на предоперативни селективни емболизации на магистралния съд, който кръвоснабдява тумора. Така се намалява кръвозагубата по време на интервенцията. Друг тип лечение, поне за настоящия момент, не съществува не само у нас. Лоша е прогнозата при тумори, които са нахлули към ендокраниума. Затова препоръчваме своевременното му отстраняване.