Отговаря акад. Петя Василева, национален консултант по очни болести. Тя е и консултант на в. "24 часа" от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Ретинопатията при недоносените деца е свързана с ниско тегло при раждането и незрялост на плода. Честотата на това заболяване нараства в резултат на успехите на неонатологията и спасяване живота на повече недоносени деца (дори с извънредно ниско тегло) чрез отглеждане в кувьози, прилагане на допълнително лечение с кислород, сърфактанти и други съвременни средства.

Заболяването започва като анормална съдова пролиферация в ретината на недоносеното новородено. Дълго време се е смятало, че основната причина за развитието на ретинопатията е прилагането на кислород (хипероксия). Напоследък се отчита ролята на редица други фактори, като заболяването е описано и при недоносени деца, които не са получавали кислород. Главна роля имат теглото при раждането и степента на недоносеност. При по-изразена незрялост допълнително настъпва фиброглиална пролиферация в ретината и в стъкловидното тяло с развитието на тракции и при най-тежките случаи - отлепване на ретината. При такива деца се наблюдават и различни форми на дихателна недостатъчност с бронхобелодробна дисплазия и емфизема, както и брадикардия, интракраниални хеморагии, анемия, жълтеница и др.

Патологичният процес може да спре и да претърпи обратно развитие в различни стадии на заболяването. Лечението е възможно само в началните стадии.

Според международно приети критерии на задължително периодично изследване от специалист офталмолог подлежат всички недоносени деца с тегло под 2 килограма. От решаващо значение е първите прегледи да бъдат извършени още 4-6 седмици след раждането, като сроковете за последващото проследяване се определят от състоянието на ретината на недоносеното. Най-опасен е периодът между 6-ата и 8-ата седмица. Заболяването протича в пет стадия. След поставяне на диагнозата прегледите трябва да се извършват два пъти седмично, тъй като до третия стадий е възможно спонтанно обратно развитие на процеса и оздравяване. Тези прегледи трябва да се извършват от специалист офталмолог с допълнителна квалификация. По време на третия стадий наблюдението се извършва в по-кратки интервали и при напредване на процеса специалистът офталмолог взема решение дали има индикации за интервенция. Най-добри резултати се постигат при провеждане на лечението в този стадий (в около 50% от случаите). Оперативното лечение се извършва по спешност - криотерапия и най-съвременно лазерно лечение. Тези методи се прилагат във всички университетски клиники у нас. По време на четвъртия стадий - начално отлепване на ретината, прогнозата е неблагоприятна. Извършват се опити за операции в петия стадий, но няма данни за подобряване на зрението. При нелекувани деца и достигане до пети стадий слепотата е дефинитивна и нелечима.

Прогнозата е неблагоприятна и при около 50% от заболелите деца (независимо от проведеното лечение) може да настъпи загуба на зрението поради отлепването на ретината. Като допълнителни усложнения се наблюдават развитие на катаракта, глаукома и атрофия на очната ябълка. При регресия на процеса (спонтанно или след лечение) често се наблюдават различни очни проблеми - глаукома, катаракта, кривогледство, миопия, които подлежат на съответно задължително проследяване и при необходимост лечение от специалист офталмолог.

При недоносени деца, когато вече е настъпило отлепване на ретината на двете очи, е необходимо компетентно обсъждане на състоянието, за да се прецени дали има индикации за оперативно лечение.

Най-голяма роля за избягване на това тежко заболяване е предотвратяване раждането на недоносени деца. За съжаление редица фактори в съвременното общество водят до нарастване на техния брой, включително в нашата страна.