Отговаря д-р Борислав Ацев, консултант на в. "24 часа" по кардиология още от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Байпас операцията е хирургичен метод за лечение на исхемичната болест на сърцето. При нея се използват част от вените на краката или артерии от гръдния кош на самия пациент, за да се заобиколят стесненията в коронарните артерии на сърцето.

Непрекъснатият стремеж на кардиолози и кардиохирурзи е да удължават живота на оперираните хора. Неговата продължителност е различна и зависи от:  увреждането на сърдечния мускул и неговата сила; броя на байпасите; техния вид (артерия или вена); придружаващи заболявания, например захарен диабет и вида на операцията. Слабото сърце, многобройните байпаси, венозните байпаси и увредените от диабета съдове правят прогнозата за болния по-неблагоприятна, но дори и в тежките случаи около 20-25% могат да преживеят до 10 години. Хората, преживели байпас операция със запазено сърце, единични байпаси, артериални байпаси, преживяват 80% повече от 10-15 г.

Много важно е да се знае, че продължителността на байпасите след операция зависи преди всичко от режима на живот - спиране на цигарите, поддържане на диета за контрол на холестерола, движение, определено от лекаря, контрол на кръвното налягане и диабета.

Невинаги запушването на байпасите се усеща от болния и затова трябва редовен контрол при кардиолог специалист поне един път годишно или по указание на лекаря. Не се заблуждавайте, че операцията е излекувала заболяването. Тя само е помогнала да се спаси животът ви, да бъдете трудоспособен и да живеете по-дълго. Ранното лечение на рисковите фактори и навременната помощ при първите симптоми са най-ценни за развитието ви.

Лечението на сърцето след операция байпас се осъществява по правилата за лечение на исхемичната болест на сърцето. Терапията се определя от лекуващите лекари (кардиолози и хирурзи) при изписването и зависи от състоянието на сърцето, от усложненията, получени в хода на операцията и реанимацията, от вида на операцията, от допълнителните заболявания. Като принцип задължителни лекарства няма, но съществуват някои изисквания, които са валидни за всички оперирани с байпас пациенти.

Да вземат противосъсирващи според вида операция и състоянието на сърцето, за определено от хирурга време или анти-агрегантни. Тези лекарства намаляват риска от запушване на байпасите.

Лекарства, които намаляват холестерола (например статини) - при повечето оперирани за профилактика на повторни инциденти и смъртност.

Когато сърцето е по-слабо вследствие на прекаран инфаркт, се използват лекарства за лечение на сърдечна слабост.

След около 6 месеца до 1 година пациентите със запазено сърце обикновено остават само на лекарства за холестерол (ако имат висок) и на аспирин.

При всички случаи задълженията на хората с аортно-коронарен байпас са да се контролират редовно при кардиолог - 1-2 пъти годишно, и да се борят с рисковите фактори, които могат да доведат до необходимост от нова операция или дилатация.