Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Лимфният оток (лимфедем) представлява оток на подкожната тъкан със застой на лимфна течност в резултат от намаляване на транспортния капацитет на лимфните съдове вследствие запушване, разрушаване или недостатъчно образуване.

Той е два вида. Първичният в 10% от случаите е наследствен, т.е. има нарушено развитие на лимфните съдове. Вторичният е в резултат на тумор, операция, травма, възпаление, инфекции, венозен застой, облъчване.

Всеки лимфедем, който се появява за първи път след 18-годишна възраст, трябва да насочва диагностичното мислене към злокачествен тумор.

Има четири стадия на клинично протичане:

0 - латентен стадий - намален транспортен капацитет на лимфните съдове без оток;

I - мек оток без тъканно преустройство, който е обратим;

II - начална фиброза на кожата - отокът все още може да се разнесе и при интензивно лечение фиброзирането на кожата да претърпи частично обратно развитие;

III - лимфостатична елефантиаза - необратима, тип "слонска кожа" - силно фибротично задебелена втвърдена кожа.

Диагнозата се поставя след преглед - при лимфедема на долния крайник за разлика от венозния оток са засегнати и пръстите, които са оточни и имат квадратна форма и дълбоки напречни бръчки по оточните пръсти.

Образна диагностика - индиректна лимфография с водноразтворим контраст или изотопна лимфография.

Лечението зависи от стадия и е успешно само в началните стадии. Препоръчва се висок стоеж на крайника. Уместно е комплексно физикално лечение от рехабилитатор съвместно с грижи за кожата, мануален лимфен дренаж, компресивно лечение, двигателна терапия.

Едва след пълната редукция на отока се поставят подходящи компресивни чорапи или ръкав, ако е на ръката. Оперативно лечение се провежда при неуспех от консервативното.