Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Заболеваемостта от назофарингиален рак е 5,1 на 100 000 при мъжете и 10 на 100 000 при жените. Най-засегнати са хората на възраст между 40 и 69 години, като болестта зачестява при по-младите. Съотношението на заболели мъже/жени е 5:1.

Този рак се характеризира със следните особености:

- Склонност към местно и регионално разпространение, а също и ранно далечно метастазиране.

- Хистологично той най-често е плоскоклетъчен тип, по-рядко лимфоепителиален и недиференциран. В почти половината от случаите първичният тумор не може да се открие, а болните търсят лекарска помощ поради увеличени шийни лимфни възли.

- Други оплаквания са: запушен нос, чести ушни инфекции (на средното ухо), хронично главоболие, компресия на черепно-мозъчните нерви.

Началният период на назофарингиалния рак протича коварно, безсимптоматично, но с нарастване на тумора се проявяват увеличени шийни лимфни възли, оплаквания от страна на носа - запушване на носа, затруднено дишане през едната или двете ноздри, загуба на обонянието, кървене от носа, хрема с гнилостна миризма. Възможно е да отслабне слухът, да се възпали средното ухо, да се появи "туткален отит" - поява на мръснокафеникаво, лепкаво гнойно течение от ушите. По-рядко има невромотични симптоми, причиняващи двойно виждане. Целият този прогресивен ход трае от 6 до 21 месеца и обикновено такова е закъснението до поставяне на диагнозата и започване на адекватно лечение.

- При изследване на серума може да се открият повишени нива на Ig А срещу вируса на Епщайн-Бар.

- Високи и задържащи се титри са белег за лоша прогноза.

Определянето на лечебната тактика се извършва от екип, състоящ се от специалист по уши, нос и гърло (онколог), лъчетерапевт, химиотерапевт и патоанатом.

Лечението зависи от стадия, общото състояние на болния и предпочитанията му. За ранните стадии метод на избор е лъчелечението. За локално напреднали е уместно да се проведе едновременно химиолечение заедно с лъчелечение, което значително увеличава преживяемостта.

5-годишната преживяемост варира от 30 до 75%. Асоциираният с Епщайн-Бар вируса карцином има по-благоприятна прогноза, а плоскоклетъчният карцином е по-чувствителен към лъчелечение.