Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Хроничната лимфогенна левкемия представлява 30-40% от всички левкемии при възрастните в Европа и САЩ. Тя е хетерогенна група, при която има натрупване на лимфоцити в периферната кръв. Те се класифицират по морфология, имунофенотип, цитогенетика и молекулярна биология.

Хроничната лимфогенна левкемия е най-честата форма на левкемия. Среща се по-често при мъже, съотношението мъже:жени е 2:1. Средната възраст при поставяне на диагнозата е 62 г., 79% от пациентите са над 60-годишни при диагностицирането.

Неизвестни са причините, които я предизвикват, но това със сигурност не са йонизираща радиация (след експлозията на атомната бомба не е имало такива случаи), химикали и лекарства. Генетичните фактори може би имат значение - японците боледуват рядко от хронична лимфогенна левкемия.

Съществува фамилна предразположеност при 20%. Заболяването се наблюдава и при съпрузи.

Диагнозата често се поставя при случайно изследване на кръв. При напредване болестта се изявява с увеличаване на лимфните възли в различни области и/или уголемяване на далака. Рядко се засягат белият дроб и централната нервна система. Болните стават по-податливи на инфекции.

Хематолозите разграничават 3 групи болни - с нисък, среден и висок риск.

Болните с нисък ръст на ХЛЛ не изискват лечение много години след диагнозата и могат да починат от съвсем други причини. Болните със среден риск също могат да бъдат стабилни за дълго, а при част от тях може да се наложи лечение.

При по-голямата част от болните с висок риск се налага лечение. То се води от хематолог и включва един или повече цитостатици. Прилагат се и моноклонални антитела, интерферон. При част от случаите може да се отстрани далакът.

Преди оперативното отстраняване на далака е уместно да се направи ваксина срещу инфекция с пневмококи, менингококи и хемофилус (популярни бактерии). След операцията се провежда профилактика с депо пеницилин, за да се избегне инфекция.

Малкият по размери далак може да бъде оперативно отстранен чрез лапароскопия (безкръвна операция) с по-малко усложнения. За съжаление при големите размери на слезката (далака) това може да се приложи, там е задължителна отворена коремна операция.

Нови възможности за лечение са комбинирането на високодозова химиотерапия с моноклонални антитела, трансплантация на стволови клетки, прицелни лечения.

Хроничната левкемия е най-общо 2 вида - хронична миелолевкоза и хронична лимфолевкоза. Те са с различна прогноза.

Хроничната миелолевкоза се повлиява успешно от съвременното лечение - цитостатично, интерферон, гливек и др. В 90-98% от болните продължителността на живота обаче не е особено удължена. Все пак, докато средната преживяемост е около 3-4 години, броят на болните, които живеят над 6 години, е нараснал значително. С прибирането на голямата слезка и нормализирането на кръвната картина болните имат много добро качество на живот и са работоспособни. Прогнозата е много по-тежка в стадия на бластна трансформация, в който болните умират за няколко месеца.

При хроничната лимфолевкоза прогнозата е различна според формата на болестта. При спокойната типична форма средната преживяемост е 5 г., но почти 1 болните могат да живеят 10 и повече години.